Лятната вила на Афсол Фингел

- Интересно. - отвърна Моника. - Да не си решил да се присъединиш към онези странни отшелници в планината? Или пък си преоткрил приятеля си Орландо? 

Силиа изсумтя.
- Не разбирам защо ми досаждаш с глупостите си. - изрече принцесата. - Помня, че беше казал, че вече нямаш сестра, не разбирам защо продължаваш да разговаряш с мен. 

- Аз се облякох като една позната от Долината на Кошмарите. Костюмите, които жените они носят обикновено са доста оскъдни. - отвърна Нана и хвърли поглед към Силиа. - Изненадващо е, предвид колко са бедни в Еритос.

Афсол присви очи.
- Намираш се в моя дом. - натърти той на моя. - Ще правя каквото пожелая тук. И още нещо - щом вече си отворила прословутата си парфюмерия, крайно време е да върнеш парите на брат ми, които той ти даваше, за да я поддържаш.

Крисчън избухна в смях.
- Определено не съм. Но ако реша, обещавам да споделя първо с Вас. - отвърна той. - Междувременно, отшелници в планината... Може би трябва да споделите с него координатите им? 

Лилит сви рамене.
"Не знам. Някой ден ще посетя това място.", отвърна жената. "А защо облеклата на тези они са толкова оскъдни?"

Силиа се изсмя.
- Спокойно. Това отдавна е в списъка ми със задачи. 

- Долината на Кошмарите е доста неприветливо място за човеци. - наведе глава Нана. - Но пък съществата там са доста сексуално разкрепостени, та вероятно ще ти хареса от тази гледна точка. Облеклата им са такива, защото защо да не са? - усмихна се лисицата. - Почти нищо не може да ги надвие в битка, не е като да имат нужда от тежки брони през повечето време, а и е красиво. 

Сандреа реши да се намеси.
- Няма нужда да ми връщаш нищо, наистина. - изрече той към Силиа, сетне се обърна към Афсол. - Остави я на мира. 

Моника въздъхна.
- Нямам за хоби да катеря планини. - невъзмутимо отвърна тя и отиде да си налее вино.

"Ясно. Лисиците във Валдора бяха доста добри, предполагам че и другите подобни раси са такива."

- Относно това е прав. - обърна се Силиа към Сандреа. - Никога не съм гледала на златото, което ми даде като на подарък. Ще ти върна каквото ти дължа възможно най-скоро. 

Нана не знаеше как да отвърне на това. От една страна, лисиците бяха доста разкрепостени така или иначе, но от друга - във Валдора бяха принудени да вършат това.
- Радвам се, че си била ти. Обикновено останалата им клиентела никак не е за предпочитане. Вероятно си била глътка свеж въздух за тях на онова ужасно място.

"Не знам за тях, но аз бях повече от доволна.", въздъхна жената. 

- Наистина не желая да правиш това. - поклати глава Сандреа. 

Серена пиеше виното си и като цяло беше доста учудена. Бе минало известно време, а присъстващите все още не се бяха хванали за гърлата. Може би имаше надежда за тях.

- Ти не беше длъжен да ѝ помагаш, тя е длъжна да ти върне дължимото. 

Нана се засмя.
- Това е нормално. Расата ни си има известни предимства. Макар, че по-би ги оценила ако си мъж.

- Ти ще спреш ли да се държиш като сърдита леличка? - въздъхна Сандреа. - Нищо не ти е направила. Това си е между мен и нея, ти не си по никакъв начин замесен. 

Каво напрай знаци на курвата че ше я трамбова в анала.