Лятната вила на Афсол Фингел

- Защо ѝ е да прави всичко това? - престори се на изненадана Аша. 

- Не ми знай много, Каво, а вземи един парцал и го почисти. Никой не е длъжен да чисти след теб.

- После когато казвам, че ме заплашва, никой не ми вярваше! - възмутено отвърна Нана. - Беше ежедневие, дори си позволи да ме заплаши с ножа си!

Каво си изкара пръстите и напрай среден пръст на Силия на брата че и той на курвата искаши да са качва. Каво шибна кончо по гъзината да го ближи и кончо яко близа и плака малко океани ама го облиза.

Лилит беше още по-изненадана.
"Не че не ти вярвам, ама наистина ли? Какво толкова си му направила, че е стигнал до там? И аз го дразня с въпросите и натякванията си, но никога не ме е заплашвал, още повече с нож."

- Защото е ментално нестабилна? - засмя се Крисчън. - Всъщност, причината е още по-нелепа, отколкото вероятно си представяте, Лилит има фикс идеята да преспи с мен. Дори не съм сигурен как щях да ѝ помогна в това начинание дрогиран до смърт.

Не че нямаше методи. Силас си служаше с какво ли не, когато искаше да спи със Силиа.
- Не разбирам от тези неща. Предполагам, че няма начин. - сви рамене принцесата.

- Истина е, но разбира се, той е хитър и не си позволява да стига чак до там пред други хора. Кълна се, че нищо не му бях направила, просто май споменах хлапето, не съм сигурна и аз вече. Не е било една заплаха, за да помня само нея. - ядно изсумтя Нана.

- Няма нужда да се затормозявате с подобни нелепости. - поклати глава в отрицание Крисчън. - Така или иначе нито тя, нито приятелката ѝ Нана са добра компания за когото и да било. Просто приятелски съвет. - усмихна се той.

"Защо не говориш с Юки относно това? Тя би могла да го спре.", изрече Лилит. 

- Ще го имам предвид. - изрече Аша. 

Силиа се обърна към Розан.
- Искаш ли да си вървим? И без това не виждам причина да оставаме повече. 

- Добре. И без това имам поръчка за изпълнение, може да остана тази вечер. 

- Чудесно. - изрече Силиа и двете с Розан си тръгнаха. 

- Защото и с нея не съм в особено добри отношения напоследък. - наведе глава Нана. - За там съм си виновна донякъде, не бива да я ядосвам, но не разбирам защо реагира толкова остро на всяко споменаване на господаря Неро. Той би дал всичко за нея, не знам от какво не е доволна.

"Не мога да отвърна на въпроса ти, защото се опасявам, че нищо не знам за тях двамата."

Юки присви очи. Изглежда Нана не си беше научила урока.

- Аз също не знам прекалено много, разликата в годините ни е голяма. - отвърна Нана. - Но познавам господаря Неро добре, той никога не е искал да я нарани. 

"Може би има нещо, което не знаеш. Трябва да разговаряш с нея относно това."

Аша забеляза, че Силиа я няма.
- Изглежда принцеса Силиа отново е започнала да употребява опиум. Какво мислите се случва с нея? - попита тя Крисчън. 

- Последния път, когато го споменах пред нея, тя ме наби пред всички тук. - поклати глава Нана. - Не смятам да пробвам отново, просто не я разбирам, това е.

"Явно се е случило нещо наистина лошо, за да се държи така. Тогава е разбираемо."

- За съжаление ми задавате доста труден въпрос, милейди. - отвърна Крисчън. Реши да излъже, тъй като не желаеше да разказва истинската история пред съпругата на Афсол. Макар и да съжаляваше тази жена, за него тя бе почти непозната. - Аз и Силиа отдавна не сме в съвсем добри отношения, може би откакто направих подарък на Нана. Звучи странно, предвид, че току-що Ви посъветвах да не се сдружавате с нея, осъзнавам. - засмя се той.

"Скоро ще се случи нещо лошо с теб, ако не престанеш да намесваш този долен предател и да разказваш на останалите за невероятните му геройства." Гласът на Юки прокънтя в съзнанието на Нана.

Нана се сепна за момент, асимилирайки казаното от Юки.
- Вероятно, наистина не знам. - отвърна тя. - Предполагам, че само те двамата знаят истината.