Лятната вила на Афсол Фингел

- Мислех си го. Настроението ще покаже. Не искам да използвам тази новина като мост към нея, но се надявам, че поне малко ще смекчи гнева ѝ. 

- Дано си прав. Не знам кога ще има подходящ момент, ако продължаваме така. 

Афсол кимна. Сандреа се бе върнал с продуктите и принцът трябваше да започне да готви, че времето напредваше. 

Елвира си домъкна един стол и реши да остане в кухнята до Афсол. Огледа продуктите и кимна одобрително, нищо не дразнеше изострените ѝ сетива. 

След като всичко беше готово, Афсол и Сандреа започнаха да нареждат масата отвън. Времето беше приятно. 

Елвира реши да помогне на двамата. Тя донесе прибори, а след това и чаши. Силно се надяваше този обяд да мине добре. 

Афсол се усмихна, всичко беше готово.
- Ще напиша бележка и ще я оставя на Силиа.

Силиа дойде заедно с Розан и забеляза, че се бяха събрали на двора.
- Защо си поканил и нас? 

- Здравейте. - усмихна се Афсол. - Стига, Сил. Това е просто семеен обяд. 

Силиа скръсти ръце.
- Така ли? Не помня да съм част от това уникално семейство. - изсъска принцесата. 

Афсол разтърка чело с ръка.
- Разбира се, че си. Хайде, елате, всичко е готово. 

Силиа изсумтя и двете с Розан последваха Афсол. Принцесата се настани до Сандреа, а Розан до нея.
- Направо съм. Спомняте си, че е така след като ми съсипете живота. Чудно семейство, няма що. 

Елвира наведе глава. Това беше повече от ужасно, но Силиа беше права. Те постъпиха лошо с нея, без дори да се поинтересуват какво бе станало. 

Афсол преглътна.
- Ще прозвучи доста грубо и не казвам да го правиш веднага, но може ли само за няколко часа да оставим това зад гърбовете си? 

Силиа се изсмя.
- О, така значи? Искаш да забравя това и да се преструвам, че ми е много комфортно в компанията ви ли? Няма да стане. 

- Разбира се, че не. Знам, че не се чувстваш добре тук. Искам да поправя нещата, но не знам как. 

- Да беше мислил за това преди да вярваш на лъжи. - извика Силиа и стана от мястото си, след което се обърна към Розан. - Даже не знам защо трябваше да идваме, тръгваме си. 

Сандреа хвана Силиа за ръката и я помоли да си седне на мястото.
- Прекратете този спор. Станалото е тежко, спор няма. Отношенията ни са повече от разклатени и ще си останат така не знам до кога. - принцът се обърна към Силиа. - Това е важно за тях.

Силиа въздъхна и седна на мястото си. Добре, щеше да ги изтрае някак два часа. 

Афсол си отдъхна, че Силиа реши да остане. Той започна да сервира на всички от обяда - печено пилешко филе и гарнитури. Наля им и по чаша вино, а на Елвира предложи сок. 

- Благодаря за обяда! - изрече Розан и опита от филето си. - Има чудесен вкус и е сочно. Добро е. 

Елвира не смяташе да чака покана. Тя започна да се храни, стараейки се да е бавно, за да не изглежда нелепо. 

Афсол се зарадва да види, че на Елвира ѝ харесваше. Надяваше се след това жената да реши да остане при него вече. 

Сандреа стана от мястото си.
- О, между другото, купих устройство за илюстрации от Шиера. Защо не си направим снимка? 

- Чудесна идея.