Лятната вила на Афсол Фингел

"Предимно дали се е усъвършенствала. Ако не я питам ѝ давам предложение да го направи, но не ме чува.", сви рамене Лилит. "Него го питам какво вижда в дървените ѝ умения. Отговор никакъв."

- Впрочем, относно думите Ви от по-рано, определено не бих Ви препоръчал да дружите с Лилит и Нана. - отвърна той през смях. - Не ме разбирайте погрешно, не за нещо друго, а просто се притеснявам, че менталните им неразположения май са заразни.

- С мен също не е разговарял за подобни неща, но не пропускаше да я защитава и да ме заплашва заради нея. Не знам с какво е толкова специална. 

- Менталните им неразположения? - учуди се Аша. - Не изглежда да им има нещо.

"Нямам представа, наистина. Колкото и да го питаш обаче, няма да каже. Уникална гад е.", изсумтя Лилит. 

Силиа забеляза, че Крисчън и Аша разговарят и се зачуди за какво. 

Крисчън се засмя.
- И тук сте в огромна грешка. Повярвайте ми, бил съм там. - отвърна той. - Аз също преди време смятах, че има надежда за тях, но уви. Предполагам не е възможно да не забелязвате нашия скъп познат коняря Каво. Лилит например е доста сходна по характер с него, даже подозирам, че двамата са двойка, просто е въпрос на време да ни го признаят. - съпругата на Афсол изглеждаше унила, Крисчън съжаляваше съдбата на тази жена, затова реши да я разведри малко.

- Не разбирам защо ѝ е да бъде с такъв мъж. - изрече Аша. - Виждала съм какво прави по партитата, неприемливо е. Тя изглежда красива, не виждам защо да се занимава с него, но знам ли, не съм аз тази, която трябва да казва тези неща.

Нана кимна утвърдително.
- С това съм съгласна. Не преставаше да ме заплашва, дори си позволи да ме изостави заключена в онази долнопробна таверна в покрайнините на кралството. - изсумтя лисицата.

- Напълно съм съгласен. Неприемливо е. - потвърди Крисчън. - Но уви, въпреки красотата, Лилит определено не е с всичкия си ментално. Говорите така, защото не знаете на какъв тормоз съм подложен от месеци. - през смях продължи наемният убиец. 

Лилит беше много учудена.
"Чакай, какво? Защо е направил подобно нещо?"

Каво жули яко чекии и са източи на земята дано курвата да го ближи.

- Какво ви е направила? - попита Аша. Не че я интересуваше особено, но не беше лошо да има информация за хората около Силиа. И без това, тя я подозираше за опиума.

- Каво, вземи изчисти тази простотия. - изсъска принцът.

- Защото исках да си тръгне от къщата ми. Вместо да го направи, той ме заведе в онази гадна таверна, където трябваше да се среща с някакъв негов приятел. След това ме измами и ме заключи в една от стаите, за да се прибере сам в къщата ми. - ядно изсумтя лисицата. - Защото е ужасен, как защо го е направил? Тогава ми каза, че било за да видя реалността на доста от жителите по тези земи.

Каво говори.
- Але господине тя курвата ше го оближи ве. - яко и мило каза Каво.

- Не, Каво, няма. - скръсти ръце Афсол. - Ще го изчистиш. 

- За щастие нищо, единствено благодарение на безупречните ми умения да се пазя. - отвърна мъжът. - Но не е като да не се опитва, преди време беше наела жена да ме упои. Бих очаквал всичко от човек като нея.

Каво говори.
- Але господине ама той премиум кереч за курвата да са кефи на макс да са намажи ве. - обясливо каза Каво.

"И тоя се е побъркал.", въздъхна тежко Лилит. "Съжалявам, че е трябвало да преминеш през това."