Лятната вила на Афсол Фингел

- Излезе ми бая злато, но има чудесна функция - може да прави илюстрации само. Натискаш един бутон и имаш тридесет секунди, докато излезе снимката.
Той отиде да намести устройството, за да хване всички.
- Добре, така всички ще сме в кадър.
Той натисна бутона и се върна на мястото си. Тридесет секунди изглеждаха като цяла вечност и той често проверяваше джобния си часовник.
- Остават десет секунди. Пригответе се.
След като всички застанаха неподвижно, устройството щракна и илюстрацията бе заснета. Сандреа стана от мястото си и отиде да види какво бе станало. Илюстрацията бавно започна да се проявява и след като се прояви напълно, принцът се върна на масата.
- Изглежда страхотно.

- Технологиите на този остров наистина се развиват бързо. Това изглежда чудесно. - изрече Елвира. 
Тя довърши храната си и се обърна към Афсол, сетне се приближи малко по-близо до него.
- Да им кажем ли вече? - прошепна тя. 

- Да.
Афсол се изправи от мястото си и погледна Елвира, сетне върна погледа си към останалите.
- Искам да ви съобщя нещо важно. - започна той. - С Елвира...
Принцът млъкна, тъй като се чуваха десетки тежки стъпки отвъд оградата. Обърна глава към входната врата и видя как Селиандър и армията му нахлуват в двора. Набързо обградиха беседката.
- Какво, по дяволите, правиш тук? 

- Разбира се! - извика Силиа. - Заради това ли ме покани? Заради поредното предателство!

Селиандър доближи беседката и огледа присъстващите.
- Интересно. Събрали сте се всички, даже си довел и любовницата си. Къде е Аша? Тя е твоята съпруга, Афсол. 

Афсол се обърна към Силиа.
- Нямах представа, че ще дойде.
Той се обърна към баща си.
- Стига с тази Аша. Аша и Силас извършиха редица тежки престъпления срещу всички ни и си платиха за това. Тези хора далеч не са онова, за което си ги мислил. 

- Стига глупости! Казах ти, че можеш да задържиш тази за своя любовница, какви глупости говориш? Какво си направил с горкото момиче? 

- Афсол ти казва истината. - намеси се Сандреа. - Аша и Силас са искали само златото ти. Тя прелъстяваше Афсол с разни отвари, а Силас си отмъщаваше върху Силиа и Елвира. Двамата са били любовници, не си струва да се застъпваш за тях. 

- Естествено, че в дъното на тези нелепи обвинения ще стои тази курва. - извика Селиандър и посочи Силиа. - Доведох едно почтено момиче, имаше една задача - да забременее от теб. - обърна се той към Афсол. - Какво си направил заради Силиа пак? 

- Имаме доказателства, които са в замъка ми. Ела да ги видиш, ако не ми вярваш. Тяхната повереница Ейда всичко е записала. Те са тормозили и нея. 

- Стига с тия лъжи. Аша от време на време изпращаше писма. Противната уличница Силиа е осуетявала плановете за забременяване и ти си го допуснал. 

- Естествено, че онази долна лъжкиня това ще е казала. Не съм се месила в плановете ѝ. 

- Ти мълчи! Отново заради теб се случва всичко. Започва да ми писва да се месиш навсякъде. - изсъска Селиандър. 

- И на мен ми писна всеки да ме обвинява в пълни глупости, които не са се случили, но уви, не получаваме онова, което искаме. - скръсти ръце принцесата. - Разбра какво е станало с любимата ти Аша, може да си вървиш вече. 

- О, не. Далеч не смятам да правя подобно нещо. Ти ще си платиш за това, което си сторила отново и този път ще се постарая никога повече да не се месиш, където и да е. 

Афсол успя да обезоръжи най-близкия войник до себе си. Нямаха оръжия, трябваше по някакъв начин да се защитават, ако нещата ескалираха още повече.
- Не я заплашвай. Доказателствата за вината на Аша и Силас са в замъка ми, казах ти. 

- Щом си решил да се месиш, така да бъде. - Селиандър се обърна към войниците си. - Доведете уличницата при мен! 

- Абсолютно не! - извика Афсол и нападна войниците, които бяха дръзнали да тръгнат към масата. 

Сандреа веднага стана от мястото си и отиде да помогне на Афсол. Баща им имаше доста голямо числено предимство, това нямаше да завърши особено добре. 

Розан изруга наум и стана от мястото си. Не си беше взела оръжията, не можеше да борави особено добре с меч. 

Силиа тъкмо щеше да се изправи, когато до нея се появиха двама войници. Те я изправиха насила, след което я завлякоха до баща ѝ. 

Елвира се паникьоса. Това изобщо не изглеждаше добре, а тя не искаше да умре. Не искаше никой да умира. Жената стана толкова рязко от стола си, че той падна назад. Тя хукна към изхода на вилата. Трябваше да повика помощ, макар и да не знаеше кой точно ще ѝ помогне. 

Един от войниците на Селиандър смъкна лъка от рамото си и го насочи срещу бягащата жена. Стрелата му я уцели в рамото, а другата под плешката. 

Елвира усети ужасната болка около гърба си и се свлече на земята. Детето ѝ още не беше родено, не можеше да умре сега. Тя изгуби съзнание. 

Очите на Афсол се разшириха от ужас, когато забеляза лежащата на земята Елвира. Той избута войника от себе си и с едно движение го посече от корема до лицето. Повали и други войници по пътя си, убивайки повечето. Онзи, който бе прострелял Елвира остана без глава. Въпреки това обаче, принцът бе ранен. Той тръгна към маркизата като разчистваше пътя си от войниците. Някой го простреля и той падна на земята до Елвира. Постави ръка върху лицето ѝ.
- Само за малко... - изстена, опитвайки се да остане в съзнание.