Лятната вила на Афсол Фингел

Сандреа също бе ранен. Той отблъсна двама от войниците пред себе си и за кратко погледна към Афсол и Елвира. Не знаеше на кого да помогне първо - на тях или на Силиа. 

Силиа се съпротивляваше на войниците, които я влачеха към баща ѝ. Този обяд трябваше да се състои в Еритос, тогава всичките щяха да бъдат изпепелени. 
- Пуснете ме! - извика тя и опита отново да се освободи.
Един от войниците я пусна, а друг я изрита в лицето. Принцесата стисна очи от болка. Всеки път ли трябваше да ѝ чупят нещо? По ръката ѝ имаше кръв, носът ѝ явно беше счупен. Войниците я хванаха и я заставиха на колене пред баща ѝ. 

- Не ти ли беше ясно, че трябва да спреш да се месиш в плановете ми след първия път, когато те нападнаха? - изрече Селиандър. - Защо толкова ти харесва да си навличаш проблеми? 

- Ти луд ли си? - изсумтя Силиа. - Никъде не съм се месила. Ти си този, който решава да си измисля глупости за онази никаквица. 

Селиандър зашлеви Силиа и се надвеси над нея.
- Ако не се беше месила там, където нямаш работа, сега можеше да имам наследник и това да не се случва.

Силиа се изплю в лицето му. 
- Само това можете, нали? Нещо няма да ви хареса и я ще ударите някого, я ще се откажете от него. 

Розан се опита да си преправи път и да стигне до Силиа. Не можеше да позволи да пострада повече от това. Докато тичаше натам, някой я нападна в гръб. Тя усети остра болка в гърба си и осъзна, че някой я беше наръгал. Тя се обърна рязко и успя да посече войника, но друг я нападна по същия начин от другата страна. Жената изплю малко кръв и падна на коленете си. Надяваше се да не умре по този начин. 

Сандреа осъзна, че е сам на бойното поле. Той нападаше войниците, които опитваха да го нападнат, но вече се чувстваше изморен. Двама от тях го нападнаха и принцът се свлече на земята. Опитваше се да открие Силиа с поглед, но не можеше. 

Селиандър изсумтя и ядно избърса лицето си с ръка. Той извади кинжала, който бе запасан на колана му. Острието му намери меката кожа около врата на Силиа. Принцесата усети прорязващата болка, но преди да успее да реагира, Селиандър я наръга още веднъж.
- Най-сетне се разплатихме, проклетнице! 

Силиа притисна шията си с ръка, но не постигаше нищо. Кръвта ѝ изтичаше между пръстите. Тя се опита да каже нещо, но гласът ѝ изобщо не излезе. Тя легна на земята, опитвайки се да остане жива. Не можеше да види нито братята си, нито Розан или Елвира. Изглежда този път никой нямаше да я спаси. Гневният ѝ поглед отново намери баща ѝ и тя стократно съжали, че го е възродила. Кръвта ѝ продължаваше да изтича между пръстите ѝ и тя си спомни за майка си. Най-сетне щеше да бъде с някой, който истински я обичаше. Бегла усмивка застана на лицето ѝ и я затвори очи, предавайки се на смъртта. 

Селиандър изчака няколко минути, но Силиа така и не помръдна. Той нареди на един от войниците си да провери дали е жива. Мъжът приклекна до Силиа и провери за пулс, но такъв не успя да намери.
- Мъртва е.
- Помогнете на ранените, връщаме се обратно в Ефос.

Афсол бавно отвори очи. Болката в раните му постепенно се засили и си спомни какво се бе случило. Принцът изстена и очите му фокусираха Елвира, която все още беше в безсъзнание. Той бавно се надигна и реши да провери дали не е прокървила. Надигна роклята ѝ и донякъде си отдъхна, засега всичко изглеждаше наред.
- Елвира, събуди се! - внимателно я разтресе. 

Скоро след като изгуби живота си, Силиа се превърна в призрак. Бързо осъзна обаче, че никой не я вижда, чува или усеща. Хората минава през нея сякаш не съществуваше, а тя не можеше по никакъв начин да влияе на света на живите, за да даде сигнал, че е там. 
- Ти наистина не си наред. - скръсти ръце принцесата. - Жената е в безсъзнание и първата ти работа е да ѝ надигнеш полите?  

Елвира отвори очи и ги стисна от болка.
- Живи сме? 

- Не мърдай. - изрече Афсол. - Освен очевидното, друго боли ли те? 

Елвира неволно постави ръка върху корема си.
- Не, но... Може ли нещо да е станало? 

- Дано не. Ще отида да взема Огърлицата и да доведа Мели. Не мърдай от мястото си. 
Афсол се надигна от земята и отиде да потърси камъка си. 

Сандреа отвори очи и рязко си пое дъх. Той набързо се огледа около себе си, но не виждаше войниците на баща си. Само мъртвите лежаха около него. Той се надигна и се обърна към Розан. Опита да я събуди, но не можеше. Не виждаше и Афсол. Баща им го беше отвлякъл ли? Сега не можеше да мисли за това. Той доближи Силиа и замръзна на мястото си. Тялото ѝ лежеше в локва кръв. Той се доближи до нея.
- Си... - приклекна до нея и огледа нараняванията ѝ. - О, Силиа... 

Афсол се върна заедно с Мели. Принцът се беше излекувал с Огърлицата.
- Мели, прегледай първо Елвира, бременна е. Силиа и Сандреа ще се оправят с огърлицата, после ще помогнем и на Розан. 

- Аз съм добре, наистина. - отвърна Елвира. 

- Бременна? Това е ново. - изрече Силиа и продължи да наблюдава случващото се. И без това нямаше какво друго да прави вече.  

Мели огледа набързо Елвира.
- Стрелите ще трябва да бъдат извадени и ще останете под наблюдение няколко дни. 

Елвира кимна.
- Погрижете се и за останалите. 

Афсол приближи Сандреа и Силиа, а Мели отиде да провери Розан. Принцът подаде огърлицата на брат си и забеляза, че не помръдва.
- Какво става? 

- Афсол, тя... - Сандреа не можеше да намери думите. - Мъртва е.