Лятната вила на Афсол Фингел

- Не ми говори глупости, сега ще се оправите.
Той приклекна до Силиа и сложи огърлицата около шията ѝ. Кристалите не засияха, раните не се лекуваха.
- Може би ѝ трябва още време. Раните изглеждат сериозни. 

- Спокойно, вече имам цялото време на света. - изрече Силиа.  

- Не ѝ трябва време, Афсол. Нея просто вече я няма. 

Мели замръзна на мястото си, когато чу. Господарката ѝ беше мъртва? Тя побърза да помогне на Розан да дойде в съзнание, след което се доближи до тялото на Силиа. Нямаше нужда да проверява за пулс, от самите наранявания разбра, че няма какво да се направи за нея. Сълзи се стекоха по очите на елфката.
- За съжаление, господарят Сандреа е прав. Тя си е отишла. 

Афсол взе тялото на Силиа и го притисна към гърдите си.
- Точно сега ли трябваше да си отиваш, Сил? 

Сандреа взе огърлицата и излекува нараняванията си, след което се обърна на Мели.
- Много тежък момент, но трябва да помогнем на Елвира и Розан.
Той взе Розан на ръце, тъй като тя не можеше да се движи сама, а Мели помогна на Елвира. Влязоха вътре и ги настаниха на една маса и едно канапе.
- Мели, не знам коя е по-зле. Ще ти помогна с каквото мога. 

- Силиа мъртва ли е? - изхлипа Елвира. 

- Елвира, не сега. Трябва да останеш спокойна. 

- Значи наистина е умряла. - слабо изрече Розан. 

Мели си пое дъх и започна да лекува раните на Розан. Втри лунен прашец в тях и те започнаха да се затварят, но жената бе изгубила доста кръв и трябваше да си почива. След това трябваше да обработи и тези на Елвира, заради което се наложи да ѝ даде упояваща отвара. Стрелите се вадеха трудно, пък и трябваше да внимава заради бебето. След като втри лунен прашец и в нейните рани, Сандреа ги отнесе една по една в свободни спални. Робинята трябваше да подготви още отвари. 

Сандреа беше задрямал за около час и се събуди. Той излезе отвън и забеляза, че Афсол не е мърдал от мястото си. Все още държеше Силиа в ръцете си и шептеше някакви неща.
- Афсол, влез вътре и се изкъпи. Имаме работа за вършене. 

- Вече нищо няма значение. - отвърна той и за пореден път погали косите на Силиа. - Тялото ѝ изстина, още един знак, че тя вече не е тук. 

- Много неща имат значение. Ставай и се стегни малко, после виж как е Елвира. 

Афсол сви устни. Елвира и бебето им имаха нужда от него. Той положи обратно тялото на Силиа на земята и се изправи. Беше схванат.
- Трябва да разчистим това място.
След като време вътре, отиде да се изкъпе и преоблече. После щеше да провери Елвира. 

Усетила нечие присъствие в стаята, Елвира се обърна на другата страна и забеляза Афсол. Беше мокър. Тя стана.
- Афсол, Силиа наистина ли...

Афсол се приближи до нея и я прегърна.
- За съжаление, да. 

Елвира го прегърна и изхлипа.
- Това не може да е истина. Дори не успяхме да ѝ кажем. 

- Спокойно, аз вече знам, макар и да не разбирам как това щеше да промени нещо между нас. - изрече Силиа. - И хайде вече да започнете да мислите, защото тук е топло и тялото ми скоро ще се вмирише.   

Въпреки забраните на Мели да става, Розан не можеше да лежи. Братята ѝ нямаха представа, че Силиа преди време ѝ беше дала завещание и инструкции как да я погребе, ако нещо се случи. Спомни си как се изсмя тогава и помисли, че това е глупост. Не предположи, че толкова скоро ще се наложи да се връща към тези документи. Тя намери Сандреа в антрето и седна на дивана, тъй като беше изморена.
- Трябва да върнем Силиа в Еритос. Тя ми остави инструкции как да бъде погребана. 

- Какво говориш? Как така ти е оставила инструкции? 

- О, благодаря. Единственият разумен човек в тая къща. - изрече Силиа и остана да наблюдава разговора между Розан и Сандреа. 

- Когато отвори парфюмерията, тя ми даде папка с документи. Едните бяха завещанието ѝ, а другият беше как да бъде погребана, ако ѝ се случи нещо. И тъй като отношенията ѝ с всички вече бяха влошени, тя остави всичко в моите ръце. - отвърна Розан. - Няма да горим тялото ѝ. Иска да бъде погребана в криптата, където е бил погребан Хироенд. 

- Не сме погребвали така роднините си. Афсол няма да е съгласен. 

- Папката е във вилата на Силиа. - изрече Розан. - Нито един от вас няма думата. Документите са официални. Силиа даже обмисляше дали да не ви забрани да присъствате. 

Сандреа си пое дъх. 
- Разбирам. Няма да се меся. - отвърна той.