Лятната вила на Афсол Фингел

- За това съм съгласна. Само не знам защо намира за забавно постоянно да се подиграва с мен, пращайки ме при наемния убиец. 

Аша поклати глава.
- Аз няма да видя и една жълтица. Бебе срещу злато и помощ от страна на крал Селиандър. Няма да ги получа аз, а баща ми. Той никога не би позволил да живея другаде. 

"Защото навярно си мисли, че между вас двамата има нещо, но не желаете да споделите.", отвърна Лилит. 

- Тоест Вие няма да получите абсолютно нищо? - за пореден път се учуди Крисчън. - Наистина не разбирам защо се примирявате с това. 

Елвира реши да си върви. Тя пожела лека вечер на присъстващите, след което си тръгна. 

- Ако ми плати достатъчно, ще му кажа каквото иска да чуе, дори и да не се е случвало. - отвърна Нана. - Няма нужда да ми се подиграва по този начин.

Аша се изсмя горчиво.
- А какво мога да направя? Баща ми никога нямаше да приеме отказ. Никой в Милбърн нямаше. - отвърна принцесата. 

Камила въздъхна, сетне реши да се прибира. Щеше да дразни Дейвид друг път. Тя пожела лека вечер на всички, изпрати въздушна целувка на Дейвид, след което си тръгна.

"Не съм сигурна, че това би го накарало да се спре.", изрече Лилит. 

- Разбирам. Но златото ще бъде дадено на Вас, какво Ви спира просто... да не го върнете в кралството? 

Дейвид реши да се телепортира обратно в замъка си. Надяваше се Камила да не се мъкне по партитата им повече.  

- В това не се и съмнявам. И двамата са си лика-прилика според мен. - скръсти ръце Нана.

Аша поклати глава.
- Не точно. Трябва да се върна бременна или с бебе в ръце в Милбърн. Тогава ще бъде дадено златото и то не на мен. - въздъхна жената. - Аз няма да получа абсолютно нищо от цялата ситуация, освен други окови. 

- Знаете, че предложението ми от преди месеци все още важи. - Крисчън беше почти сигурен, че жената няма да приеме, но все пак не можеше да не я съжалява. Ситуацията ѝ звучеше ужасно.

Юки реши да се прибира. Надяваше се Нана да не я излага повече пред червенокосата жена. Лисицата пожела лека вечер на останалите идиоти, след което реши да остане във вилата си. И без това не изгаряше от желание да вижда и роба си Ято.

- Знам, но не мога да приема. - отвърна Аша.  

Евдемия се обърна към Халон.
- Нека си вървим. 

Арус с недоволство наблюдаваше, че повечето красавици си тръгнаха. Той предложи на Далия също да се прибират. Търговецът реши да остави Крис да се прибира със строгата си господарка. 

- Както кажеш. - изрече Халон и двамата с Евдемия си тръгнаха. 

- Предполагам. Просто Ви напомням, в случай че размислите. - усмихна се той, сетне пожела лека вечер на съпругата на Афсол и се приближи до лейди Моника. - Изглежда Арус ни остави тук.