Търсене
283 поста в „Партито на Силиа“
- С мен тя се държи отвратително. - навъси вежди Нана. - Остава варианта при него да е различно...
"Не знам.", въздъхна Лилит. "Той и с мен така се държи. Не знам защо мисли, че същество като Дървото е по-добра компания, като не е."
Далия въздъхна. - Вероятно пиклата стои в дъното и на това. Сигурно отново ѝ се е случила някаква тотално реална "трагедия" и в момента е длъжен да страда заедно с нея.
Елвира скръсти ръце. - За теб изглежда е в реда на нещата родители да се отказват току-така от децата си, но за Афсол не е. - изрече жената. - Не мисля, че ще получиш онова, което искаш, но все едно. Тази година от невер…
- Разбира се, че не съм грозна, нито съм лоша компания. - сви рамене Нана. - Не знам с какво провокирам това ужасно държание.
Аша въздъхна. - Можеше да стане много скоро, ако бях забременяла... - тихо отвърна принцесата.
Лилит ядно въздъхна. "Явно е само такъв към онова глупаво Дърво, а то въобще не го заслужава. Не го знам какви ги върши вече. Купи ти къща, не си грозна, даже напротив, не го разбирам."
Каво игра мощен казачок и свири на дайре и помпи вудо куклата в анала да си знай курвата долна.
Силиа въздъхна. - Ясно. Няма да се разкараш току-така от животите ни.
- Щеше да бъде по-добре, ако наем... Крисчън беше по-щедър и добронамерен, но уви. - въздъхна лисицата.
Лилит се усмихна. "Радвам се, че си ме послушала. Казах ти, че ще ти помогнат.", изрече жената.
Аша въздъхна. Тези двете не бяха познали, ако си мислеха, че ще приеме тази глупост. Да, драконите изглеждаха силни, но нея това не я интересуваше особено. Тя искаше само и единствено да може да пилее злато в Милбърн, ка…
- Единственото лошо нещо беше, че неблагодарните ѝ родители изобщо не ме възнаградиха, че спасих дъщеря им. Навлякох си проблеми и с Крисчън заради тях. Поне господата от списъка ти компенсираха златото, благодаря ти, Ли…
Лилит се засмя. Името звучеше познато, но не можеше да се досети от къде. "Опази боже. Горкото дете, което ще има за съдба Силиа да му е майка."
Нана отново въздъхна. - Онази Мирта, или Селесте, или както там се казваше, не ме интересува. Бях я открила на кея в Кросфайър Муунлайт, отначало помислих, че е дъщеря на наем... Крисчън и Силиа, но се оказа, че греша.
Елвира се изсмя. - Можеш да създадеш добра връзка с дракона си, не е най-трудното нещо на тоя свят. - изрече тя. - Относно другото... е, винаги можеш да си построиш къща в гората, далеч от всички и да си живееш добре.
Юки слушаше разговора на Нана с другите две жени. Продължаваше да не одобрява нездравия интерес на това момиче към човеците, но поне беше поставила наемния убиец и досадницата му на мястото им, точно както се надяваше. М…
- Не съм сигурна дали ще мога да командвам дракон. - отвърна Аша. - Пък и къде бих могла да отида с толкова огромно същество? Няма да съм добре дошла никъде.
Нана въздъхна. - Защото все още ми е сърдит заради онова хлапе. Какво можех да направя?! Трябваше да я върна на родителите ѝ. Поне след това успях да се срещна с някои влиятелни господа и да си купя тази рокля. - усмихна…
"То си е винаги.", сви рамене Лилит. "Не го знам защо ѝ обръща внимание все още."
- Ако ще означава никога повече да не ти видя лицето, бих ти дала един от силните си дракони. Замини с него, той ще те защитава от враговете ти.
Нана отново се изкикоти, слушайки предположенията на двете жени. Не знаеше дали нещо от думите им е истина, но не се и интересуваше особено. Надяваше се Юки да е доволна от този развой на събитията, както и скоро да полу…
- Да, сега е изправен на прага на войни, но след като приключат ще тръгне да ме търси, ако получи новина, че съм избягала. Тогава несъмнено ще изгубя много повече, отколкото сега.