Търсене

- Абсолютно нищо. - изрече Силиа. - Много е съмнителна изненадващата ти загриженост към човешко същество. Неприсъщо е за противния ви вид. - изсмя се принцесата и тръгна след Елвира. Изглежда, нямаха повече работа тук, з…

Нана хвърли поглед към отдалечаващата се жена. - Ти си виновен за това, не аз. Ако ме беше послушал, тя щеше да е в безопасност. Сега, кой знае какво ще ѝ се случи. - сви рамене лисицата.

Крисчън понечи да спре Елвира, но тя вече се бе отдалечила. Той се обърна към Нана. - Обиждайки приятелите ми не е най-разумното нещо, което можеш да сториш. - отвърна той.

- Още когато пристигнахме тук ме укори за това, че не желаех първа да вляза в тъмнината. - отвърна Нана, сетне се обърна към наемния убиец. - Съжалявам, имах предвид тях. Поне ти ме послушай.

Шепнещите гласове в главата на Елвира се засилваха. Жената знаеше, че не може да вярва на Нана. Тя продължаваше да стиска перото и внимателно отстъпваше назад, докато не потъна отново в тъмнината. Накрая просто побягна к…

- Да сме искали от теб да ни помагаш с подобни неща? Ти чуваш ли се? Кой е искал помощ от теб точно? - вирна вежда Силиа.

Крисчън въздъхна. - Опасявам се, че след като принадлежа към расата на ниско интелигентните човеци, би било крайно трудна задача да се замисля. - с насмешка отвърна Крисчън.

- Според мен не съществува. Замисли се, ако имаше подобно нещо, нямаше ли да е вече в колекцията на Юки? Тя също живее тук. Мисли логично и използвай устройството, за да защитим горката жена.

Крисчън се обърна към Нана. - Тоест твоята теория е, че книгата не съществува?

Нана присви очи и реши да смени тактиката си, тъй като изглежда никой не ѝ вярваше, а това я отдалечаваше от талисмана. Тя се приближи до наемния убиец. - Повярвай ми, не слушай тези ниско интелигентни човеци. Нали затов…

- Интересно. Ако това е така, значи трябва да открием тази книга, макар и опитът ми с търсене на магически предмети да не е особено богат. - отвърна Крисчън, спомняйки си в какво състояние се озова последният път, когато…

Елвира присви очи срещу Нана. - Шептящите гласове, които чувате са стотици насилствено убити хора. Те са затворници на това място и ако развалим проклятието, ще могат да преминат в отвъдното. - отвърна жената. - В перото…

Нана изгледа наемният убиец и Силиа така, сякаш пред нея стояха най-глупавите същества на света. - Не съм сигурна дали аз съм проста, или сте вие двамата. - въздъхна лисицата. - Защо ѝ е да се вслушва в глупостите на няк…

Елвира огледа ръката си и се засмя. Вече разбра защо Крисчън е успял да отстрани перото. - Успял е да го махне, защото изглежда перото е завършило изречението. - изрече жената.

Крисчън се замисли. В думите на Нана имаше логика, но не можеше да бъде сигурен дали не успя да изтръгне перото, просто защото е по-силен физически от Силиа. Не можеше да позволи на устройството да му се изплъзне. От дру…

Силиа скръсти ръце. - Ти наистина си проста. Не ти ли каза току-що, че е прокълната и трябва да намери книгата? Как ще стане без перото? - изрече принцесата.

Нана сви рамене. - Обикновено в подобни предмети живеят отмъстителни призраци. Юки така ми е казвала, както казах, аз не се интересувам от подобни неща. Очевидно е, че реагира на устройството, инак защо наемният убиец би…

- Призракът е цялото това място. Книгата трябва да унищожим, не перото. - Елвира стисна черното перо, не можеше да позволи на тази жена да го вземе.

Силиа скръсти ръце. - Не помня теб да те е нападало това перо. Защо реши, че има призрак вътре?

- Според мен това е нищо и никакъв магически предмет с призрак вътре. - невъзмутимо отвърна Нана, отмятайки косата си назад. - Юки разбира от такива неща, нека ползваме устройството, за да го неутрализираме. Така всички …

Елвира доближи Крисчън и грабна перото от него. - И тогава бих те убила със собствените си ръце. За мое съжаление, току-що се прокълнах. - изрече маркизата, игнорирайки пулсирането в ръката си. - Гласовете шептят, че тря…

- Аз не ги разбирам. - изрече Силиа и опита да огледа раната на Елвира. - Изглежда ужасно, трябва да се върнем и да я третираме.

- Не знаех. - излъга лисицата. - Но благодаря за потвърждението, предположих, че ще е някакъв талисман, инак не виждам как би могъл да го разнасяш навсякъде със себе си с лекота. - тя се обърна към Елвира, никак не ѝ хар…

- Не! - изрече Елвира, дишайки тежко. - Не знам за вас, но аз вече разбирам какво казват гласовете. Перото трябва да остане при мен.

Все още държейки странното перо, Крисчън се обърна към Нана. - Откъде знаеш какво представлява устройството? Не си спомням да съм ти казвал. - изненадано отвърна той.