Търсене
1214 поста в „Dragontale Места за живеене Занъкът на Принц Афсол Фингел“
Афсол не биваше да ce издава. Розан явно не беше казала на Селиандър, че Силиа е била изгонена и ce скита по улиците Татко, онези хора може и да нямат свестни професии, но не ca лоши хора He ca карали Силиа да употребява…
- Трябва да Селиандър не биваше да споменава, че знае; че Силиа e напуснала онова убедиш да напусне онова имение: Онези проклетници ca я докарали до там да взима опиум. Такива ca имение: те, пълни отрепки: - изсумтя Сели…
Селиандър тежко въздъхна: Съжалявам, Афсол, но това не може да продължава повече Ти знаеше лиг че Силиа взима опиум? кралят реши да ce прави на ударен:
Афсол въздъхна. Явно Розан наистина му беше разказала. - И за мен е пълен шок; татко, но те уверявам, че Силиа мина през терапия и вече не употребява. - изрече принцът: Има ли друго?
Афсол тъкмо щеше да ходи към всекидневната, когато чу почукването на входната врата. Той отиде да отвори и ce изненада да види баща си. Какво има, татко?
Селиандър дойде до дома на Афсол и почука на вратата:
Елвира почисти клетката на врабчето, сетне му сложи вода и храна. Поне вече нямаше нужда да ce грижи за него:
Елвира почисти клетката на врабчето и сложи нова хартия на пода на клетката. След това, жената сложи прясна вода и семена на птицата. Оставаше й още ден; врабчето изглеждаше в добро здраве
Елвира почисти клетката на врабчето и сложи ново парче хартия на дъното на клетката. Жената сетне му даде семена, сложи му и прясна вода. He знаеше защо, но заекът беше по- интересен от това врабче:
Афсол тежко въздъхна Баща му явно отново бе обърнал палачинката. Надяваше ce да не стори нищо лошо на Силиа. Врабчето изчурулика и Афсол стана, за да вземе клетката му: Трябваше да го занесе на Евдемия:
Кралят излезе Ако някога тръгнат в такава посока: от всекидневната, сетне напусна замъка- повтори Селиандър Хубаво, пак ще говорим. Силиа ще ce съгласи; иска или не:
Афсол ce изсмя: - Нямаше как; появих ce твърде късно в живота й- Пък и надали щях да я спра Тя нищо лошо не e видяла от Крисчън и ако трябва да бъда максимално честен харесвам го. Мисля, че биха били хубава двойка, ако о…
Афсол ce изсмя: - Татко, както и да извъртиш нещата, това пак си брак насила. - отвърна принцът. Сърцето й винаги ще търси Крисчън, съответно и тя
He ме интересува вълнението на сърцето й. Дори не знам как сИ позволил сестра ти да ce замесва c наемен убиец: И какво ще види от такъв мъж? Нищо, освен злини:
доброволно на това Нямам намерение да Тогава бих и оставил сама да избере съпруга си я питам. Може да живее щастливо със съпруга си и без да влюбена в него: намръщи ce Селиандър. Разговаряй c нея; по-добре ще e за нея да…
Афсол изсумтя: - Наемен убиец; татко. Един: - отвърна принцът: И тук никой не ce вълнува от това Силиа може и да принцеса, но няма никакво влияние по тези земи. И много добре знаеш, че тя никога не би ce съгласила да ce …
Афсол; не ми говори по този начин: изсъска кралят. Ha Силиа вече и е време да ce омъжи Колко още й трябва, за да осъзнае, че нищо добро няма да излезе От връзката й € търговци на роби, наемни убийци и всякакви други отре…
Афсол въздъхна Изобщо не му харесваше накъде отиват нещата - И защо да го правя? - изрече Афсол: Убеди я ти:
Сестра ТИ отвърна Селиандър: Достатъчно търпях ината й: Трябва да разговаряш c нея и да я убедиш да ce върне в Ефос заедно C мен:
Афсол отиде да отвори и ce изненада да види баща си. Поздрави го и му позволи да влезе; сетне двамата ce отправиха към всекидневната: Какво те води насам, татко?
Селиандър дойде до замъка на Афсол: Трябваше да говори С него: Мъжът почука на вратата:
Афсол изхвърли изцапаната хартия от клетката на врабчето и побърза да сложи нова. След това изми купичките и след като ги подсуши, сложи в едната прясна вода, а в другата жито. Утре щеше да занесе врабчето на Евдемия; за…
Зола дойде до замъка на Афсол и почука на вратата: Елвира тъкмо щеше да отива да вечеря; когато чу почукването и реши да отвори: Плю си в пазвата, когато видя грозната си робиня: - Грознице, ти инфаркт ли искаш да докара…
Афсол ce погрижи за врабчето. Почисти клетката му, сложи му прясна вода, сложи му и храна. Bce още ce измъчваше, че пусна Сандреа да си тръгне, но нямаше какво да направи, за да го спре: Надяваше ce Силиа да успее да ce …
Афсол тежко въздъхна He можеше да съди Сандреа, надяваше ce и Силиа да не върши нищо глупаво
