Dragontale Места за живеене Занъкът на Принц Афсол Фингел

- Съжалявам, исках само да помогна: - изрече Силиа.

- Сандреа опита да грабне урната от ръцете на Силиа, но урната ce изплъзна от ръцете им и падна на пода, счупвайки сe. Принцът още повече ce ядоса и зашлеви Силиа. Гледай до къде ни докара помощта ти: - извика принцът: Нямам нужда Oт помощ, още повече твоята, затова може да си ходиш Аз ще ce оправя тук:

От очите на Силиа ce стекоха сълзи
- Съжалявам; наистина: - изрече тя и отиде да си вземе камъка за телелпортация, след което ce телепортира в имението на Арус:

Сандреа не обърна внимание на думите на Силиа. Добре че прахта на Розария бе торба, та не ce изсипа по пода. Принцът върна прахта в старата урна и тежко въздъхна: He биваше да говори така на Силиа. Трябваше да й ce извини. Отиде да я потърси в стаята й, но тя си беше тръгнала.

Евдемия дойде c врабчето и остави клетката му пред входната врата на замъка на Афсол:

Афсол излезе отвън и забеляза клетката c врабчето. Взе я и ce върна вътре, сетне отиде да сипе прясна вода на птицата, както и да й даде някакви семена.

Афсол смени водата на врабчето c прясна, сетне му сипа и храна. Принцът ce беше сетил да сложи хартия на пода на клетката, което правеше чистенето и още по-лесно: Той изхвърли старата хартия и сложи нова, сетне остави клетката на мястото й: Утре сигурно щеше да я върне на Евдемия.

Сандреа беше реши да замине Вече не го свърташе на едно място, нищо не му помагаше да забрави станалото c дъщеря му. Принцът остави куфара си до входната врата, сетне Заминавам изрече той- отиде да потърси Афсол. Влезе във всекидневната и въздъхна:

Афсол ce обърна към брат си.
Какво? учуди ce той. Къде ще ходиш?

He знам. Първо ще отида при бабата и дядото на Розария, за да им кажа за станалото, след което ще отида където ми видят очите: Нямам план сви рамене Сандреа.

Lasf Edif: 8 Sep 2023 at 1g:46 by Афсол Фингел Афсол присви устни. He знаеше какво да стори-
Сигурен ли си? Знам; че сега e труден момент, но. .

- Така го усещам: - отвърна Сандреа. Нямам представа кога ще ce върна, ако изобщо реша да ce върна. Тук не ме задържа нищо вече:

Веднага ли тръгваш? можем да повикаме Силиа, за да си вземете довиждане.

Сандреа тежко въздъхна:
По-добре не. Нямам време да ce сбогувам С нея, вече си събрах багажа отвърна той. Просто дойдох да ти кажа, сега смятам да вървя:
Принцът прегърна Афсол, взе си довиждане c него и напусна замъка. Нямаше представа какво щеше да прави, но засега така беше най-добре:

Афсол тежко въздъхна He можеше да съди Сандреа, надяваше ce и Силиа да не върши нищо глупаво

Афсол ce погрижи за врабчето. Почисти клетката му, сложи му прясна вода, сложи му и храна. Bce още ce измъчваше, че пусна Сандреа да си тръгне, но нямаше какво да направи, за да го спре: Надяваше ce Силиа да успее да ce съвземе, беше сигурен, че ce чувства ужасно зле:

Зола дойде до замъка на Афсол и почука на вратата: Елвира тъкмо щеше да отива да вечеря; когато чу почукването и реши да отвори: Плю си в пазвата, когато видя грозната си робиня:
- Грознице, ти инфаркт ли искаш да докараш на някого? Как си посмяла да си подаваш носа навън? - извика жената:
Робинята сведе глава Тя посочи клетката врабчето:
- Госпожица Серена го остави в замъка ви и реших да го донеса: - отвърна Зола
Очите на Елвира ce разшириха от ужас:
Тая птица жива ли e? Кой знае Зола не знаеше какво да каже Тя подаде клетката на господарката какъв стрес e изживяла, когато те e видяла сИ:
He съм му давала нищо, господарке:
Добре, добре, прибирай ce.
Зола си тръгна, а Елвира прибра птицата в стаята си. Жената сложи на врабчето прясна вода, сетне му даде и някаква трева. От Афсол беше разбрала, че ако сложи хартия на пода на клетката, почистването е по-лесно, затова го направи.

Афсол изхвърли изцапаната хартия от клетката на врабчето и побърза да сложи нова. След това изми купичките и след като ги подсуши, сложи в едната прясна вода, а в другата жито. Утре щеше да занесе врабчето на Евдемия; за да ce грижи и тя за него:

Селиандър дойде до замъка на Афсол: Трябваше да говори С него: Мъжът почука на вратата:

Афсол отиде да отвори и ce изненада да види баща си. Поздрави го и му позволи да влезе; сетне двамата ce отправиха към всекидневната:
Какво те води насам, татко?

Сестра ТИ отвърна Селиандър: Достатъчно търпях ината й: Трябва да разговаряш c нея и да я убедиш да ce върне в Ефос заедно C мен:

Афсол въздъхна Изобщо не му харесваше накъде отиват нещата
- И защо да го правя? - изрече Афсол: Убеди я ти:

Афсол; не ми говори по този начин: изсъска кралят. Ha Силиа вече и е време да ce омъжи Колко още й трябва, за да осъзнае, че нищо добро няма да излезе От връзката й € търговци на роби, наемни убийци и всякакви други отрепки?

Афсол изсумтя:
- Наемен убиец; татко. Един: - отвърна принцът: И тук никой не ce вълнува от това Силиа може и да принцеса, но няма никакво влияние по тези земи. И много добре знаеш, че тя никога не би ce съгласила да ce омъжи насила. Аз също не съм съгласен:

доброволно на това Нямам намерение да Тогава бих и оставил сама да избере съпруга си я питам. Може да живее щастливо със съпруга си и без да влюбена в него: намръщи ce Селиандър. Разговаряй c нея; по-добре ще e за нея да ce съгласи