Dragontale Места за живеене Занъкът на Принц Афсол Фингел

Афсол забеляза изражението на Силиа и побърза да вземе Розария от ръцете й. Изражението му премина в ужасено, когато видя лицето на Розария. Сандреа ce доближи до двамата. Какво e станало?

Силиа не знаеше какво да отвърне:
- К-Конър я е убил: - изрече Силиа:
Принцесата заплака още по-силно He искаше да бъде тук:

- He! - извика Сандреа и побърза да вземе Розария от Афсол.
Той също ce увери, че детето беше мъртво и заплака: He можеше да повярва, че това му ce случва:
Как? Тя беше при теб, Силиа: през сълзи изрече принцът: Как я отвлече той?

He e била при мен- хлипайки отвърна Силиа. He съм изявявала желание да я взимам в имението He знам как е попаднала ръцете на Конър: Много съжалявам; батко. Заради мен: .

Афсол Замълчи, Сил: избърса сълзите, които избиха поклати той глава. в очите му:
Сандреа нямаше нужда от това сега.
Юн вчера каза, че твоя робиня e дошла, за да я отведе при теб. Или Конър има нова робиня или e бил драконът му. Юн не го е виждал.
Как е умряла? тихо попита Сандреа. Какво й e направил, освен очевидното?

Алергична реакция. He искаше да го казва, но Розария поне беше починала отвърна принцесата: по-леко:
Наистина много съжалявам. He съм искала да ce стига до там:

Афсол прегърна Силиа-
He говори, Сил. Той няма нужда от това сега: тихо изрече Афсол. Знаеш, че нямаш вина:

- Сам съм си виновен: - отвърна Сандреа: He те послушах, когато ми каза, че Конър те e заплашил c Розария: Смятах, че тя e в пълна безопасност тук: He мислех, че има реална възможност Конър да я отвлече:
Принцът галеше косите на дъщеря си и продължи тихо да плаче:
Как ще кажа на баба й и дядо и? Дъщеря им умря заради мен при раждането: Сега и внучката им. Какво ще правя?

Афсол трябваше да намери начин да ги успокои, но знаеше; че такъв няма Знаеше каква болка изпитва Сандреа, беше изключително тежко да изгубиш дете, още повече такова, което не беше видяло нищо от живота още
- Сандреа, знам колко е трудно, но трябва да помислим за нея: - изрече принцът. Знам колко ти е тежко, но трябва да ми я дадеш: Ще я подготвим за погребение:

- Сандреа нервно Погребение? Какво ще я правиш? ce изсмя: - попита принцът все едно сега щяха да я убиват.

Сандреа, моля те, трябва да си силен, макар и да знам, че cera не e възможно Афсол постави ръка върху рамото на брат си. Ще измием тялото й, ще го подготвим за погребение Тя ще е в добри ръце:

- Аз няма да съм добре: - изрече Сандреа. АфСОл, не можем ли да я върнем?

He мисля отвърна принцът . Сандреа, гадно e, но трябва да ce стегнеш. Нека я взема.

Сандреа c неохота предаде тялото на Розария в ръцете на големия си брат.
Кой знае какво изпитвала, докато онзи изрод я е изтезавал: принцът зарови лице в шепите си: Никога не бях до нея, а тя ме обичаше C цялото си сърце: Провалих я. He можах да я опазя:

- Нямаш вина: - изрече Афсол: Ще ce погрижим за нея-
Принцът изнесе тялото на Розария и отиде да потърси Джой. Двамата щяха да подготвят момиченцето за погребението:

Силиа доближи Сандреа и го прегърна
Наистина съжалявам, батко.

- Нямаш вина, Силиа: - изрече Сандреа и отвърна на прегръдката й. Беше съкрушен: Дано никога не изживееш подобна мъка, Силиа

Силиа нищо не каза, но знаеше, че заслужава нещо подобно да и ce случи. Конър отдавна й беше доказал, че всички ще страдат заради нея, но тя така и не си взе поука. Да, тя щеше много да страда, но никой от близките й нямаше да пострада заради нея и сега нямаше да погребват малко дете, чийто живот бе прекратен толкова скоро.

Елвира бе разбрала какво бе станало. Конър изобщо не ce спираше: Жената откри Силиа Сандреа и присви устни. Вероятно и двамата бяха съсипани.
- Поднасям ви искрените си съболезнования: - изрече тихо жената.

Благодаря, Елвира. тихо отвърна Силиа.
Щеше й ce да може да размени живота СИ € този на Розария, но това бе невъзможно Надали нещо щеше да изкупи вината и

Афсол ce върна при Силиа и Сандреа: И него го болеше от загубата на Розария, замъкът ce оживи, когато тя пристигна но не можеше да си позволи да страда. Някой трябваше да помага на по-малките му брат и сестра да не рухнат съвсем.
- Тя е готова: - изрече принцът: He можем да я погребем по ефоските обичаи, затова Джой и Юн подготвят клада. Сандреа, ако си против, ще разбера-

Сандреа поклати глава
- Има ли значение? Нищо няма да я върне: - отвърна принцът. Да вървим.

Афсол кимна и със Сандреа и Силиа тръгнаха към двора. Кладата беше готова и робите положиха тялото на Розария върху нея.
Да си вземем сбогом c нея. със свито сърце изрече Афсол:
Той пристъпи напред и целуна челото на момиченцето.
Почивай в мир, Розария:

Силиа застана до тялото на Розария и я целуна по челото.
Съжалявам; че ти трябваше да платиш цената за моите грешки: тихо изрече принцесата. Дано почиваш в мир!

Сандреа пристъпи до кладата. Струваше му ce толкова нереално: Само преди дни я доведе, за да ce запознае c близките мУ, а днес я погребваше:
- Някой в Отвъдното ще ce погрижи за теб, Розария: Там ще си живееш безгрижно: - изрече Сандреа и целуна студеното чело на дъщеря си: Почивай в мир, скъпо мое момиче: Принцът ce върна при Афсол и Силиа.