Търсене

"Причината е, че е Дърво и той дълбоко в себе си го знае, затова не вижда причина да ѝ поднася подаръци.", изсмя се Лилит.

- Не, просто ти не осъзнаваш същността на тази тъпачка. Дори и да ѝ предложи подарък, тя ще го откаже, за да може в такъв момент като този да започне да се тръшка че е била забравена. Това е коронният ѝ номер.

- Не мога да кажа защо не ѝ е купил къща. - сви рамене Нана. - Ако с него се държи толкова ужасно, колкото с мен, може би това е причината да не получава нищо.

- Баща ти не е ли зает с война? - вирна вежди Елвира. - Надали ще тръгне да те търси, докато кралството му е на прага на война. И ако си смениш името и нещо по външния вид ще ти се получи. Просто не искаш, защото в някак…

- Баща ми ще ме намери и на край света да ида. - въздъхна Аша. - Няма как да се скрия.

- Ако беше умна, не би търсила прост слуга, но уви, пиклата не блести с ум. - скръсти ръце Далия. - Ти си тази, която греши, вероятно просто се страхува от теб или просто все още не е измислила как да сътвори поредната с…

Лилит се засмя. "Не съм сигурна дали не се виждат, когато не присъстват на партита, но най-често го кани, когато се засекат тук.", отвърна тя. "От друга страна, мисля че му е доста сърдита задето той ти подари имение на …

Нана продължи да се смее. - Не виждам как би могла да бъде. Но, честно да си призная, наистина не знам защо мислите така. Тя не се интересува изобщо от него, нито веднъж не го е потърсила, нито изразила желание да прави …

"Не мисля, че може, но тя вероятно вярва, че може и да е.", отвърна Лилит.

Конър беше наистина много доволен. Тъмния елф отиде да си налей вино. Беше дочул разговора на Лилит и тая лисица. Явно шибания дългуч беше избрал нея пред Силиа. Конър много пъти и беше казвал, че тоз шибаняк ще си намер…

- Афсол и Крис ти предложиха да ти помогнат да избягаш. Трябваше да се съгласиш и сега нямаше да мислиш за това. - изрече Силиа.

- Не е точно така, госпожице Елвира. - отвърна Аша. - Аз просто искам да остана жива. Не знам какво ще се случи с мен, когато се върна обратно в Милбърн.

- Да откраднеш дете от Афсол? - вирна вежда Елвира. - И това не е цел? Точно това целиш, парцалесо.

Нана се изсмя с глас, чувайки думите на двете жени. - Конкуренция? Как би могла да ми бъде конкуренция, ако наистина е такава, каквато я описвате?

Лилит се изсмя. "Е, Дървото отчаяно се опитва да запази вниманието му. Не ѝ харесва евентуална конкуренция да се навърта наоколо."

Далия се приближи до Лилит и курвата на слугата. - Проблемът на пиклата е, че не ѝ се обръща достатъчно внимание. Тя това иска, потвърждавам - ще ти се наложи да свикнеш с простотиите ѝ.

- Да целя? - учуди се Аша. - Аз нищо не целя, госпожице Силиа. Просто се опитвам да направя онова, което баща ми и крал Селиандър искат.

- Не разбирам какво съм виновна аз. - невъзмутимо отвърна Нана. - Ако има някакъв проблем, защо не го отнесе към него, доколкото ми е известно, между тях двамата дори няма връзка. Какъв ѝ е проблемът?

Силиа се изсмя. - Не знам защо си мислиш, че ти вярвам. - отвърна принцесата. - Не те знам какво целиш отново, но няма да ти се получи.

"Е, ще ѝ свикнеш на глупостите.", изрече Лилит. "Така се държи с жените около Крисчън."

Аша се надяваше Афсол да не ги слуша, че щеше да бъде доста лошо, ако излъже. - Не съм го сторила аз, знаете това. - изрече принцесата. - Ейда си призна.

Нана въздъхна и реши да отвърне вместо отдалечаващият се наемен убиец. - Аз също не съм сигурна. Тя се държи отвратително с мен, а никой нищо не ѝ казва. С нищо не съм провокирала подобно държание. - скръсти ръце жената.

- И това защо да е наш проблем? Имаш си Силас и Ейда, говори си с тях. - изрече Силиа. - Не желая да бъда приятелка с хора, които смеят да посягат на мен, близките ми или домашните ми любимци. Да не мислиш, че съм забрав…

"Тя си е и такава, да.", изрече Лилит и се обърна към Крисчън. "Още повече хора осъзнават ужасния ѝ характер, защо само ти не можеш?"

Крисчън изцъка с език, сетне отиде да си налее чаша вино.