Търсене
238 поста в „Партито на Лилит“
- За съжаление. - въздъхна Дейвид. - Добре че това ходене до Валдора няма да е такова.
Серена дочу думите на Лилит и се обърна към Силиа. - Така е, но не разбирам защо тя продължава да те обижда, относно това, което случи във вилата ѝ преди толкова време. Какво ѝ става?
Крисчън потупа Дейвид по рамото. - Така е, ти дори имаше честта да разговаряш насаме с коняря. Съчувствам ти.
Лилит доближи Катрин, Елвира и Крисчън. "За какво си говорите? С Дървото ли нещо се е случило пак?"
- А мене някой пита ли ме, животни с животните ви такива? - измърмори под нос Дейвид. - На какви ли не гнусотии не се нагледах.
- Определено. - въздъхна момичето. - Нищо интересно не се случи там.
- Имало ли е събиране, на което проклетницата да не се е месила там, където не ѝ е работа и да не ме е обидила?
Наемният убиец въздъхна. - Определено животът ми няма да е същия след това невероятно приключение. - кимна той, в знак на съпричастност с Катрин.
Катрин още повече започна да се ядосва. - Не гледах къде вървя и настъпих проклетата кукла. Нямаше как да вляза в замъка си с тези осквернени ботуши. Оставих ги там и се прибрах.
- Предполагам ще разберем. - въздъхна Серена. - Искам да те питам и още нещо, за което не съм сигурна. Какво ѝ става на Лилит напоследък? Забелязвам, че постоянно се карате.
- Кой знае какво става и там. - въздъхна Силиа.
Каво препсува курвата и игра гол казачок с Курвито и кончо.
Катрин изсумтя. - Заминаха ми най-хубавите бутуши на това ужасно място.
- Засега Юки и тази са единствените, които съм виждала по тези земи. - отвърна Серена. - Не съм сигурна относно това място Валдора, но преди да дойдеш Юки не изглеждаше особено щастлива да го посети.
- Помпете си се сами и си гълтайте кереча едни на други, мен изобщо не ме интересуват извращенията ви. - погнусено отвърна Евдемия и отиде да си налее бренди.
- Конярят ни беше оставил... подарък на изпроводяк. Странна кукла, пълна с доста подозрителна бяла течност. Това беше след всички сини същества, които срещнахме и се наложи да убием разбира се, както и писмото. Просълзяв…
- И тогава навярно ще се намери още една окаяна лисичка, на която трябва да се помогне. - изрече през смях принцесата.
Каво врътна дирижабала. - Але курво кой тий обадил да спиш ве курво с звънчетата исками да та помпим яко в гъзарете и да гълташ кереч ве. - обясливо каза Каво.
- И как завърши? - полюбопитства Елвира. "Дано са те изнасилили някакви ненормалници, че да си знаеш задето се занимаваш с някакви лисици.", помисли си жената в яда си.
- Това звучи доста заплетено. Но въпреки това тя е просто куртизанка. Вероятно ще я остави скоро. - сви рамене тя.
Евдемия сви рамене. - Не ме интересуват притежанията ти, Свиньо. Няма нищо на този свят, което ще ме накара да спя с отвратително същество като теб.
Крисчън дочу думите на Катрин и макар и да включваше ужасните му премеждия, този разговор му се струваше доста по-добър, от дудненето на Арус. Той се приближи до двете жени. - Това преживяване беше... особено. Особено за…
- Отново не питаш когото трябва, Серена. - засмя се Силиа. - По малкото, което разбрах, Селесте и родителите ѝ май са дошли тук на пазар или нещо подобно и майка ѝ нарочно я е забравила. Лисицата я е намерила и я е прибр…