Търсене

- Много ми е странно Силиа да се е държала така с вас. Не казвам, че не е възможно, но е наистина странно. Ще трябва да я попитам, когато я видя. - въздъхна елфката. - И все пак, по-добре потърсете помощ.

- Да няма население? Но защо? - Делина знаеше, че Еритос е бедно кралство, но не знаеше за другите му проблеми.

- За гората не знам нищо. - въздъхна Дейвид. - Иначе за Еритос... бедно и ужасно студено кралство. Както е тръгнало, може и население да няма скоро.

Делина се приближи до Дейвид. - Казахте, че се казвате Дейвид. - усмихна се тя. - Ще ми разкажете ли малко повече за това място?

Нерея въздъхна. - За съжаление се случи. Признавам, че аз донякъде съм виновна за зависимостта ѝ, все пак аз бях тази, която първа ѝ предложи да вземе. Кълна се, че не знаех че ще продължи и ще стигне до там. За съжалени…

Дейвид въздъхна. Тези жени бяха малко скучновати, но поне не бяха пълни животни.

Евдемия сбърчи очи. - Силиа ви е заплашила? Тя не би постъпила така с никого, който не я е наранил по някакъв начин. - отвърна княгинята. - Би заплашвала изроди като Конър, Каво и Лилит. Не харесва и Далия, но не я е зап…

Нерея присви очи. Не знаеше какво се е случило, но познаваше това момиче Силиа и се надяваше да е успяла да се отърве наистина от зависимостта си. Чутото от елфката звучеше ужасно.

- Силиа? Приятелката, за която говорите е Силиа? - възкликна изненадано Нерея. - Сега разбирам. Съжалявам за постъпката си спрямо нея тогава, но тя заплаши, че ще ме издаде на Арус. Не можех да рискувам и тази работа.

- От пет години? - възкликна Евдемия. - Силиа взимаше наскоро, значи би трябвало да сте пристрастена.

- Отскоро? Разбира се, че не. Взимам от пет години, не съм начинаеща, нито ще ви предложа нещо некачествено. - намигна му тя.

- Отскоро ли взимате? - попита Дейвид.

- Пристрастяване? Не знам за вашата приятелка, но аз нямам такъв проблем. - усмихна се Нерея.

- Евдемия е права. Трябва да го спрете, докато е време.

Делина също изгледа другата жена скептично. Като куртизанка, особено в Шиера, не веднъж беше взимала опиум, но никак не ѝ харесваше как се чувства, след като действието му отмине.

Евдемия въздъхна. - Това, което правите не е хубаво. Води до ужасно пристрастяване, наша приятелка също взимаше.

- Нося си шише с премиум качество опиум. - усмихна се жената. - Ако можете да пазите тайна, с удоволствие ще го споделя с вас.

Дейвид сбърчи вежди. - Какво имате предвид? - скептично попита мъжът.

Нерея присви очи. - Дори и аз си спомням този ненормалник. - отвърна жената. - Оставете го сега, след като не е тук, не е важен. - сви рамене тя. - Някой случайно да иска да му отпуснем края малко повече?

- Той така прави винаги. - озвъртя очи Евдемия.

- Спомням си този Каво. - отвърна Делина. - Държеше се отвратително и май съблече дрехите си пред всички, когато бях в Еритос преди време.

"Не само заради него, но както и да е.", помисли си Дейвид. - Каво сега не е тук, мисля, че можем добре да си прекараме. Поне докато все още можем.

- Да, не саи то заради онази гнусна Свиня Каво! - изсъска Евдемия. - Заради него не можем да си изкараме спокойно.

- Не знам почти нищо за тези земи. - скръсти ръце наемната убийца. - Но си спомням, че преди посещавах доста от събиранията ви, не изглеждаха като особено релаксиращи мероприятия, ще ме извинявате.

- Аз съм Дейвид. - усмихна се мъжът, сетне се обърна към Нерея. - Защо? Знаете ли нещо, което ние не?