Мистериозна гора - Отбор 4

Евдемия сбърчи очи.
- Силиа ви е заплашила? Тя не би постъпила така с никого, който не я е наранил по някакъв начин. - отвърна княгинята. - Би заплашвала изроди като Конър, Каво и Лилит. Не харесва и Далия, но не я е заплашвала. Сигурна ли сте?

Дейвид въздъхна. Тези жени бяха малко скучновати, но поне не бяха пълни животни.

Нерея въздъхна.
- За съжаление се случи. Признавам, че аз донякъде съм виновна за зависимостта ѝ, все пак аз бях тази, която първа ѝ предложи да вземе. Кълна се, че не знаех че ще продължи и ще стигне до там. За съжаление пристрастените често не мислят с всичкия си. Надявам се сега да е по-добре.

Делина се приближи до Дейвид.
- Казахте, че се казвате Дейвид. - усмихна се тя. - Ще ми разкажете ли малко повече за това място?

- За гората не знам нищо. - въздъхна Дейвид. - Иначе за Еритос... бедно и ужасно студено кралство. Както е тръгнало, може и население да няма скоро.

- Да няма население? Но защо? - Делина знаеше, че Еритос е бедно кралство, но не знаеше за другите му проблеми.

- Много ми е странно Силиа да се е държала така с вас. Не казвам, че не е възможно, но е наистина странно. Ще трябва да я попитам, когато я видя. - въздъхна елфката. - И все пак, по-добре потърсете помощ.

- Имаме некомпетентна кралица и жители като Каво, които си позволяват твърде много. От друга страна, в тези умрели от студ територии няма почти нищо - стоки от първа необходимост почти не се намират по пазарите.

Нерея премигна няколко пъти с очи.
- Не разбирам защо се налага аз да търся помощ, на мен нищо ми няма.

Делина сви устни.
- Това, което разказвате звучи ужасно. Нима намеквате също така, че онзи Каво е близък с кралицата ви?

- Не е възможно нищо да ви няма след толкова години на употреба. - изрече елфката. - В публичния ни даваха насила, пристрастиха ни доста бързо.

Дейвид махна с ръце.
- Не, разбира се, че не. Макар че... знам ли. - въздъхна мъжът. - Не знам кой нормален и загрижен за народа си владетел няма да предприеме нещо срещу индивид като Каво. Никой не може да ме убеди, че поведението му на публично място и нормално.

- Съжалявам, че това ти се е случило, но аз не съм имала такъв живот. - скръсти ръце Нерея. Не беше взела дозата си и думите на тази жена започваха да я дразнят сериозно. - Не виждам защо бих се пристрастила, помага ми с болката в крака след травмата, която преживях, всичко е наред с мен сега.

Делина въздъхна.
- Спомням си наистина този мъж и се държеше отвратително. Наистина се надявам кралицата ви да не е близка с него, в противен случай би означавало, че и тя вероятно е също толкова невменяема.

- Вие живеете при Арус, нали така? Знам, че там имат добра лечителка, тя би могла да ви помогне. - изрече Евдемия.

- Не изглежда такава, но трябва да призная, че нехае за народа. Едно нещо не е предприела, за да спре нарастващия проблем с липсата на стоки. Или поне да опита да направи нещо.

- Фий? Фий не може да излекува старата ми травма за съжаление. А ако имаш предвид нещо друго, определено нямам нужда от лечение! Не разбирам защо дори и тук хората не обичат да се забавляват.

- Доколкото усещам тук е доста студено. Съжалявам ви, наистина. Не съм сигурна дали нещо може да се направи. Крис ми е разказвал за това място преди време, явно е наистина трудно за живеене.

- Не че не обичаме, просто не мисля, че опиумът е правилното решение за забавление. - сви рамене Евдемия.

- Трудно е, така е. - отвърна Дейвид. - Обаче сме свикнали, предполагам.

- Това е, защото не разбираш, поради живота който си имала. Не е бил хубав, съгласна съм, но защо се лишаваш от това да се почувстваш добре сега?

- Не искам да звучи обидно, но наистина не разбирам защо млад човек като вас е решил да живее тук. Какво ви привлича в Еритос, след като това което ми описахте не звучи никак добре.

Евдемия се засмя.
- Не се лишавам, госпожице Нерея. Живея сравнително добре и са забавлявам, както преценя. Изглежда имаме различни представи за забавление. - отвърна княгинята.

Дейвид сви рамене.
- Честно казано, където и да отида, винаги ще чувствам празнота. - въздъхна той. - Сестра ми се самоуби преди години, след това дойдох тук. Да, не е най-доброто място, но такова никога няма да намеря.

- Не изглежда като да се забавляваш особено, ще ме прощаваш. - отвърна Нерея. - Спомних си те, не беше ли жената, която онзи луд Каво тормозеше?