Мистериозна гора - Отбор 4

Чувайки думите на елфката, Нерея се поуспокои и отпусна ръката, в която стискаше кинжала си.
- Радвам се, че се разбираме. Явно някой от вас казва истината. - отнесено отвърна жената.

Делина хвърли поглед към Евдемия.
- Може би реагирахме прибързано. - включи се и Делина. - Права сте, госпожице Нерея.

- Извинявайте, сбъркахме.
"Божества, защо все ме наказвате с някакви ненормалници?", помисли си Дейвид.
- Госпожице Нерея, приберете камата си.

Нерея присви очи.
- Ти си подозрителен. Защо продължаваш да настояваш да прибера оръжието си? За да ме нападнеш? - изкикоти се Нерея.

Дейвид се усмихна бегло.
- Не мисля да ви нападам, не мисля че и бих могъл да ви надвия. - изрече той и вдигна ръце. - Не нося оръжие, нито мога да се бия. Просто не желая да се нараните или да нараните някого от нас без причина.

- Аз няма да нараня никого... Просто исках да се позабавляваме, скачайки от онази скала. Изглежда забавно. Не мислиш ли? - изсмя се Нерея.

- На мен това не ми се струва твърде забавно... - въздъхна, мрънкайки под носа си Делина, уверявайки се, че Нерея няма да я чуе.

- Госпожице Нерея, колкото е забавно, толкова е и опасно. - изрече Дейвид. - Ако земята е близо, може и да скочите, но ако не е, ще се нараните, даже може и да умрете.

Нерея присви очи.
- Вие май сте доста скучни хора в това кралство Еритос. - въздъхна жената. Не разбираше защо никой не желае да се забавлява.

- Не е така. Просто не мисля, че дори и в Кросфайър Муунлайт биха намерили за забавно да скачаш от скали. Няма ли да ви е по-забавно, ако обиколим наоколо и намерим нещо интересно? - предложи Евдемия.

- Нека просто направим това. - кимна Делина, чувайки думите на жената-елф. - Звучи ми най-добре.

Нерея изсумтя, но с неохота се съгласи да обикаля с другите. Жената прибра кинжала си.

Евдемия облекчено въздъхна и тръгна по една пътека. Можеха да не намерят нищо, на тази поне щеше да се спре.

- Благодаря ви, че ни послушахте, госпожице Нерея. - усмихна се Дейвид.

- Все още ти нямам доверие, така че посмей да ме излъжеш. - сухо отвърна Нерея.

- Разбирам ви, но аз не ви познавам, защо ми е да ви наранявам? - въздъхна Дейвид. - Далеч не желая да ви сторя зло.

- Никога не бих подценила злобата на онази нещастница Мередит. Знам ли докъде се простират възможностите ѝ. - сви рамене наемната убийца.

- Чувам течаща вода наоколо. Ако искате можем да спрем там и да си починем. - предложи Евдемия.

Делина тежко въздъхна. Защо постоянно се забъркваше в подобни каши?!

Дейвид не знаеше какво да каже.
- Не познавам Мередит, нито работя за нея, но е ваша работа дали ще ми вярвате или не.