Мистериозна гора - Отбор 4

- Честно казано, госпожице, аз също. Не я познавах лично, знаех само че работи при Арус, но изглежда доста странна жена, меко казано. - въздъхна Делина.

- Странно ми е, определено. Изгониха Силиа от имението заради опиум, но тя е още там. Може и да не знаят, знам ли. - сви рамене жената.

- Не съм убиец. - изрече Дейвид.

- Не си ли? - изненадано възкликна Нерея. - Искаш ли да те науча? Не е трудно. - изкикоти се жената.

- Не съм сигурна какво знаят относно нея, госпожице. Последният път, когато се видях с Крис беше защото лейди Беатрис Кийтс дойде в дома ми, за да заплашва едно момиче на име Нана с него. За пръв път се срещам с госпожица Нерея.

- Не виждам защо да убивам хора. Предлагате ми да стана наемен убиец? - засмя се Дейвид.

- Да, защо не? Оплакахте се, че сте бедни. Тази професия е доходоносна. - отвърна Нерея.

- Не знам много, знам само че Силиа преди имаше проблем с опиум и я изгониха заради това. - изрече Евдемия. - Явно има двойни стандарти в онова имение.

- Не мисля да рискувам живота си, убивайки хора. Има си и други начини за печелене на злато.

Делина въздъхна.
- От години познавам Крис и Арус, не е като и двамата да са светци, не знам защо са постъпили така с онова момиче, Силиа. Тя изглеждаше доста приятна, жалко е че са я наранили накрая.

- Не изглежда като да работят добре за вас в това кралство. - изсмя се Нерея. Опиумът започваше да напуска тялото ѝ.

- Справяме се. - изрече Дейвид.

- Не съм наясно, но това е отдавна в миналото. - въздъхна Евдемия. - Надявам се да не ѝ хрумне някоя още по-налудничава идея.

- Определено не изглежда така. - засмя се Нерея.

- Би било жалко ако започне да взима опиум отново. - отвърна Делина. - Не познавам твърде добре и нея, но изглеждаше като свястна жена.

Дейвид сбърчи вежди.
- И защо мислите така?

- Защото съм виждала на какво приличат повечето таверни и къщи в това кралство. Не изглеждат твърде добре. А и вие сами се оплакахте предния път, че скоро няма да остане население тук, не беше ли така? - попита на свой ред Нерея.

- Силиа? Надявам се, че си е взела поука. - въздъхна Евдемия. - Дано и Нерея се осъзнае.

- Надявам се да го стори, но не бих могла да кажа. - отвърна Делина. - Знаете ли още нещо за правене тук?

- Ще дойдат и по-добри времена. - въздъхна Дейвид.

Евдемия сви рамене.
- Не. Мястото не беше нищо особено.

- Така е. - въздъхна Делина. - Поне ще вземем злато за участието си в това. - усмихна се жената.

- Дано да е така. - въздъхна Нерея и стана от мястото си. Действието на опиума бе преминало, сега трябваше да се фокусира в това да принуди тази белокоса жена да не я издава пред онези двамата. - Има ли още нещо за правене тук?

Дейвид се изсмя.
- Ако бях малко по-луд, щях да кажа нещо, но ще си замълча. - изрече мъжът. - Не мисля, че има какво друго да се прави.

- В такъв случай аз смятам да се прибирам. - усмихна се Нерея. - Идваш ли с мен? - подкани тя другата жена.