Мистериозна гора - Отбор 4

Евдемия сбърчи вежди, сетне въздъхна.
- Добре ли сте, госпожице? Определено ще си счупим нещо или ще умрем, ако скочим. - спокойно изрече Евдемия. - Да не би да взехте опиум?

Делина изгледа другата жена подозрително.
- Така ми се струва. Вероятно го е сторила по пътя ни до тук. Госпожице Нерея, добре ли сте? - попита куртизанката.

- Чувствам се прекрасно. Направо тип-топ. - размаха пръст пред лицата им Нерея, все още кикотейки се.

- Дано не си помисли да прави нещо глупаво. - въздъхна Дейвид. Не можеше ли да има поне един спокоен ден в компанията на луди?

- Съжалявам, не предполагах, че ще направи нещо подобно, инак щях да я следя повече... Сега какво ще се случи с пътешествието ни? - завайка се Делина. Не можеха да изоставят Нерея в това състояние.

Евдемия извъртя очи, чувайки отговора на Нерея. Явно и Каво взимаше опиум, не че би се учудила.
- Госпожице, моля ви, не правете нищо глупаво.

- Ще трябва да я наблюдаваме и да ѝ попречим да се самоубие някъде. - въздъхна Дейвид.

- Но аз не съм сторила нищо още. - изсмя се Нерея, изваждайки кинжала си и размахвайки го пред лицето си.

- Госпожице Нерея! - извика Делина. - Моля Ви, приберете това.

- Още? - изненада се Евдемия. - Госпожице Нерея, дайте по-добре кинжала на Дейвид, той ще ви го върне, когато си тръгваме.

- Евдемия е права. - изрече Дейвид и протегна ръка към Нерея. - Дайте ми кинжала, не искаме да се нараните.

- Искате да ви дам най-ценното си оръжие? За да завърша мъртва след това, в никакъв случай. - разгневи се Нерея. - Това номер на Мередит ли е? Тя ли ви повика тук? Колко злато ви плати?

- Госпожице Нерея, не знаем коя е Мередит. - отвърна Делина, поне се надяваше това да е вярно и за останалите двама, случката с лейди Беатрис Кийтс я беше изплашила достатъчно. - Моля Ви, спрете.

- Не познаваме Мередит, госпожице. - изрече Дейвид все още с протегната ръка. - Ние сме от Еритос, вие и госпожица Делина сте заедно с нас, за да разгледаме тази гора.

- Знам много добре защо дойдохме, но не знам какви са истинските ви намерения. - отдръпна се назад Нерея, стискайки кинжала си в ръце. - Всичко това е капан, трябва да е.

- Не искаме оръжието ви за постоянно. Ще ви го върнем веднага след като действието на опиума премине. - изрече Евдемия.

- Госпожице Нерея, не е така. Аз също дойдох с Вас, защо бих се изложила на опасност? Погледнете ме, аз не мога да се бия.

Нерея присви очи.
- Какъв опиум? Никакъв опиум няма тук. Защо лъжеш? - изкрещя жената.

- Евдемия, не я предизвиквай. - изрече Дейвид. - Госпожице Нерея, никой тук не желае да ви нарани, повярвайте ми.

- Извинявам се. - изрече Евдемия. - Объркала съм сегашното ви поведение с взимане на опиум, простете. - сведе глава жената.

Чувайки думите на елфката, Нерея се поуспокои и отпусна ръката, в която стискаше кинжала си.
- Радвам се, че се разбираме. Явно някой от вас казва истината. - отнесено отвърна жената.

Делина хвърли поглед към Евдемия.
- Може би реагирахме прибързано. - включи се и Делина. - Права сте, госпожице Нерея.

- Извинявайте, сбъркахме.
"Божества, защо все ме наказвате с някакви ненормалници?", помисли си Дейвид.
- Госпожице Нерея, приберете камата си.

Нерея присви очи.
- Ти си подозрителен. Защо продължаваш да настояваш да прибера оръжието си? За да ме нападнеш? - изкикоти се Нерея.

Дейвид се усмихна бегло.
- Не мисля да ви нападам, не мисля че и бих могъл да ви надвия. - изрече той и вдигна ръце. - Не нося оръжие, нито мога да се бия. Просто не желая да се нараните или да нараните някого от нас без причина.