Мистериозна гора - Отбор 4

- Разбира се, че не. Защо би ме изгонила заради нещо подобно, просто беше злобна кучка, това е. - сви рамене Нерея. - Устрои ми капан с фалшива мисия, на която се надяваше да се проваля и да бъда изгонена.

- Пак тази Нана. - засмя се Делина. - Имах случка с нея сравнително наскоро. Лейди Беатрис Кийтс дойде в дома ми, оказа се, че баща ѝ също е бил клиент на Нана. Явно е доста популярна.

- Трябва да има причина, за да не ви харесва. Не знам дали сте приемали опиум, докато сте били част от тази организация, но може и това да е причината. - отвърна Евдемия. - Едно е да си дрогирана проститутка, но съвсем различно да сте дрогирана... не бяхте ли и вие наемна убийца?

Дейвид въздъхна.
- Може би е, не знам. По едно време беше решила да изкарва пари в Еритос, но няма да ѝ се получи. Дори и богатите ни съграждани не са по джоба ѝ.

- Никога не ми е пречило, нито съм проваляла мисиите си. Както казах, нямам никакъв проблем с опиума, ползвам го за да разпускам и да се забавлявам.

- Да, тя ми разказа това, когато беше на гости в дома ми. Наистина звучи като доста бедно кралство. - отвърна Делина. - Не знам твърде много за нея, освен че вероятно скоро ще задмине и моята популярност в Кросфайър Муунлайт.

- И аз не знам много за нея, не съм сигурен и че искам да знам. - отвърна Дейвид.

Евдемия въздъхна и махна с ръка.
- Той ви вреди, но това не е мой проблем.

Делина се засмя. Доста често ревнивите партньорки на клиентите ѝ реагираха по подобен начин и на нея преди време.
- Можете да бъдете спокойни, не вярвам да бъде заинтересована от еритоския пазар, ако цените са такива.

- Не виждам от какво да се притеснявам. Не смятам да ползвам услугите ѝ. - сви рамене Дейвид.

- При тези цени тук, предполагам и заплащането е ужасно. Не съм сигурна как е успяла да стане толкова известна, но вероятно дори не би се съгласила да приема клиенти от тук.

- Мисля, че не приема. - отвърна Дейвид. - Най-скъпите куртизанки тук работят за пет хиляди.

- Уау. Това не би стигнало за абсолютно нищо в Кросфайър Муунлайт. - Делина съжаляваше искрено тези хора, но явно положението им бе неспасяемо. - Какво ще кажете да се прибираме, след като няма нищо друго за правене тук.

- Аз съм съгласен. Можем да дойдем и друг път. - отвърна Дейвид.

Евдемия дочу нещо за прибиране и се доближи до Дейвид и Делина.
- Ако ще си ходим, аз съм съгласна.

- Така е, може тогава да открием нещо интересно по тези земи. - отвърна Делина и махна с ръка на Нерея. - Искаш ли да се прибираме?

- Изобщо не ми вреди, всичко е съвсем наред. - отвърна Нерея и кимна с глава, чувайки предложението на Делина. Тъкмо, когато се прибереше, щеше най-сетне да си вземе дозата, след като тези сухари не желаеха да се забавляват заедно. Тя набързо скалъпи пожелание за лека вечер, сетне задърпа другата жена към пристанището.

Делина пожела лека вечер и последва Нерея. Не разбираше за къде бърза чак толкова.

- Да си вървим. - изрече Евдемия и тръгна след двете жени.

Дейвид кимна и тръгна заедно с Евдемия.

Дейвид дойде и зачака Евдемия и странните им съотборнички.

Нерея пристигна на онова странно място в Еритос заедно с куртизанката Делина. Наемната убийца вече беше взела дозата си. Тя се усмихна широко и поздрави еритоският мъж, който вече чакаше там.

Евдемия дойде и поздрави Дейвид и жената, чието име не запомни, но знаеше, че е наркоманка.

- Здравейте. - усмихна се Делина. - Някой вече има ли представа какво бихме могли да правим тук?

- Бихме могли... да пробваме да излетим от онази скала. - кикотейки се сочеше в далечината Нерея.