Мистериозна гора - Отбор 4

- Аз няма да нараня никого... Просто исках да се позабавляваме, скачайки от онази скала. Изглежда забавно. Не мислиш ли? - изсмя се Нерея.

- На мен това не ми се струва твърде забавно... - въздъхна, мрънкайки под носа си Делина, уверявайки се, че Нерея няма да я чуе.

- Госпожице Нерея, колкото е забавно, толкова е и опасно. - изрече Дейвид. - Ако земята е близо, може и да скочите, но ако не е, ще се нараните, даже може и да умрете.

Нерея присви очи.
- Вие май сте доста скучни хора в това кралство Еритос. - въздъхна жената. Не разбираше защо никой не желае да се забавлява.

- Не е така. Просто не мисля, че дори и в Кросфайър Муунлайт биха намерили за забавно да скачаш от скали. Няма ли да ви е по-забавно, ако обиколим наоколо и намерим нещо интересно? - предложи Евдемия.

- Нека просто направим това. - кимна Делина, чувайки думите на жената-елф. - Звучи ми най-добре.

Нерея изсумтя, но с неохота се съгласи да обикаля с другите. Жената прибра кинжала си.

Евдемия облекчено въздъхна и тръгна по една пътека. Можеха да не намерят нищо, на тази поне щеше да се спре.

- Благодаря ви, че ни послушахте, госпожице Нерея. - усмихна се Дейвид.

- Все още ти нямам доверие, така че посмей да ме излъжеш. - сухо отвърна Нерея.

- Разбирам ви, но аз не ви познавам, защо ми е да ви наранявам? - въздъхна Дейвид. - Далеч не желая да ви сторя зло.

- Никога не бих подценила злобата на онази нещастница Мередит. Знам ли докъде се простират възможностите ѝ. - сви рамене наемната убийца.

- Чувам течаща вода наоколо. Ако искате можем да спрем там и да си починем. - предложи Евдемия.

Делина тежко въздъхна. Защо постоянно се забъркваше в подобни каши?!

Дейвид не знаеше какво да каже.
- Не познавам Мередит, нито работя за нея, но е ваша работа дали ще ми вярвате или не.

- Ще си проличи дали думите ти са истина. - невъзмутимо отвърна Нерея.

Дейвид извъртя очи.
- Разбира се. - изрече той.
Стигнаха до малък ручей и Дейвид седна край него.
- Водата изглежда добре.

- Не е много добре. - замислено отвърна Нерея. - Прекалено е плитко, ако дори успееш, трупът бързо ще изплува и ще бъде намерен.

Евдемия протегна шепи, коото се напълниха с вода, сетне отпи няколко глътки.
- Бистра е, няма никакъв вкус. - изрече жената. - Става за пиене.

- Труп? Какъв труп? - изрече Дейвид. Тази съвсем изчатка.

- Как така какъв труп? - повдигна вежда Нерея. - Този на жертвата ти.

Делина се плесна по челото, сетне се присъедини към елфката и отпи от водата.

- Жертвата ми? - учуди се Дейвид. - Госпожице Нерея, никого не съм убивал.

Евдемия слушаше Дейвид и Нерея.
- Не знам Арус и Крисчън как живеят с нея. - тихо изрече тя.

- Значи си начинаещ, колко сладко. - изкикоти се на себе си жената.