Мистериозна гора - Отбор 4

- Не изглежда такава, но трябва да призная, че нехае за народа. Едно нещо не е предприела, за да спре нарастващия проблем с липсата на стоки. Или поне да опита да направи нещо.

- Фий? Фий не може да излекува старата ми травма за съжаление. А ако имаш предвид нещо друго, определено нямам нужда от лечение! Не разбирам защо дори и тук хората не обичат да се забавляват.

- Доколкото усещам тук е доста студено. Съжалявам ви, наистина. Не съм сигурна дали нещо може да се направи. Крис ми е разказвал за това място преди време, явно е наистина трудно за живеене.

- Не че не обичаме, просто не мисля, че опиумът е правилното решение за забавление. - сви рамене Евдемия.

- Трудно е, така е. - отвърна Дейвид. - Обаче сме свикнали, предполагам.

- Това е, защото не разбираш, поради живота който си имала. Не е бил хубав, съгласна съм, но защо се лишаваш от това да се почувстваш добре сега?

- Не искам да звучи обидно, но наистина не разбирам защо млад човек като вас е решил да живее тук. Какво ви привлича в Еритос, след като това което ми описахте не звучи никак добре.

Евдемия се засмя.
- Не се лишавам, госпожице Нерея. Живея сравнително добре и са забавлявам, както преценя. Изглежда имаме различни представи за забавление. - отвърна княгинята.

Дейвид сви рамене.
- Честно казано, където и да отида, винаги ще чувствам празнота. - въздъхна той. - Сестра ми се самоуби преди години, след това дойдох тук. Да, не е най-доброто място, но такова никога няма да намеря.

- Не изглежда като да се забавляваш особено, ще ме прощаваш. - отвърна Нерея. - Спомних си те, не беше ли жената, която онзи луд Каво тормозеше?

- Съжалявам да го чуя. - наведе глава Делина. - Аз също имам сестра, не бих могла да си помисля какво е да живея без нея.

Евдемия въздъхна.
- Да. Не позволявам на простотиите му да влияят на живота ми.

- Дано никога не ви се наложи да изпитате тази болка. Не съм сигурен има ли по-ужасна от нея. - въздъхна Дейвид.

- Мен ако питаш, вместо да пилиш на моята глава, той е този, който вероятно е пристрастен към нещо. Никак не изглеждаше нормален.

- Прав сте, наистина звучи ужасно. Съжалявам. - отвърна Делина. - Това пътешествие пое толкова мрачен път, не желаех да става така.

Евдемия скръсти ръце.
- Не ме интересува особено какво взима, не мисля обаче, че там се крие лудостта му. Убедена съм, че така се е родил. - отвърна елфката.

- Вината не е ваша. - отвърна Дейвид. - И без това изглежда като да нямаме какво да правим.

- Възможно е, не споря. - сви рамене Нерея. - Факт е обаче, че е непоправимо луд. Защо въобще е толкова обсебен от теб?

Делина хвърли поглед към Нерея и елфическата жена.
- Не съм сигурна какво говорят, но изглежда спорят за нещо... Не познавам добре Нерея, единствено знам, че работи при Арус.

- Задайте този въпрос на него, не на мен. - отвърна елфката. - Бях избягала от публичния и тъкмо започвах да градя живота си, когато този луд се появи на вратата ми, предложи ми две хиляди злато да спя с него, разбира се, отказах. От тогава си позволява да ме обижда и напада.