Мистериозна гора - Отбор 4

- Съжалявам да го чуя. - наведе глава Делина. - Аз също имам сестра, не бих могла да си помисля какво е да живея без нея.

Евдемия въздъхна.
- Да. Не позволявам на простотиите му да влияят на живота ми.

- Дано никога не ви се наложи да изпитате тази болка. Не съм сигурен има ли по-ужасна от нея. - въздъхна Дейвид.

- Мен ако питаш, вместо да пилиш на моята глава, той е този, който вероятно е пристрастен към нещо. Никак не изглеждаше нормален.

- Прав сте, наистина звучи ужасно. Съжалявам. - отвърна Делина. - Това пътешествие пое толкова мрачен път, не желаех да става така.

Евдемия скръсти ръце.
- Не ме интересува особено какво взима, не мисля обаче, че там се крие лудостта му. Убедена съм, че така се е родил. - отвърна елфката.

- Вината не е ваша. - отвърна Дейвид. - И без това изглежда като да нямаме какво да правим.

- Възможно е, не споря. - сви рамене Нерея. - Факт е обаче, че е непоправимо луд. Защо въобще е толкова обсебен от теб?

Делина хвърли поглед към Нерея и елфическата жена.
- Не съм сигурна какво говорят, но изглежда спорят за нещо... Не познавам добре Нерея, единствено знам, че работи при Арус.

- Задайте този въпрос на него, не на мен. - отвърна елфката. - Бях избягала от публичния и тъкмо започвах да градя живота си, когато този луд се появи на вратата ми, предложи ми две хиляди злато да спя с него, разбира се, отказах. От тогава си позволява да ме обижда и напада.

- И аз не съм я виждал от доста време по партитата. - сви рамене Дейвид. - Изглежда темата с опиума дълбоко засяга Евдемия.

- Две хиляди злато?! - изсмя се с глас Нерея. - Този луд ли е? Какво би могла да правиш с две хиляди злато, това не стига за абсолютно нищо.

- Аз присъствах на тези събирания не повече от два пъти, така че също не съм сигурна кой друг е бил там, но тази жена ми се струва доста странна. Това с опиума никак не изглежда безобидно.

- В Кросфайър Муунлайт може би. По онова време в Еритос беше доста. - отвърна Евдемия. - Не ми пука за златото, злато се изкарва по много начини, нямам никакво намерение да се връщам към онази ужасна част от живота си и то заради някакъв мизерник.

- Не е безобидно, разбира се. Не мога да кажа обаче какво става с нея, не съм ѝ изобщо близък. - отвърна Дейвид. - Мога само да се радвам, че Силиа не успя да затъне твърде много.

- Ти би имала нужда от много по-сериозно лечение, ако наистина обмисляше предложенията на този ненормалник. - изсмя се Нерея.

- Познавам Силиа бегло, Арус я беше довел в дома ми, изглеждаше като доста приятно момиче. - усмихна се Делина. - Наистина се надявам да е успяла да се отърве от зависимостта си.

Евдемия на свой ред се засмя.
- Разбира се, че не съм ги обмисляла. Ако исках да продължа с тази отвратителна професия, щях да си остана в публичния.

- На професията нищо ѝ няма. - невъзмутимо отвърна Нерея. - Клиенти като този луд са проблема.

- Не е лош човек, просто страда твърде много. - отвърна Дейвид. - Мога само да ѝ пожелая да намери мястото си един ден.

- Да, професията не е кой знае какво. Нас ни държаха като проститутки-робини и дълги години трябваше да се занимавам с изроди като Каво и то за абсолютно нищо.

- Това звучи като проклетата организация на Мередит, предполагам, че плюсът за мен беше, че там не бях проститутка. Тя се държеше по подобен начин, дори ме изгони и си позволи да ме заплашва, просто защото не ме харесваше.

- Надявам се да е щастлива. Доколкото знам излиза с Крис, той е добър човек, ако не друго. - засмя се Делина.

- Не е било заради опиума? - вирна вежда Евдемия.

- Честно казано, напоследък не ми изглежда да излизат заедно. - сви рамене Дейвид. - Крисчън често се мъкне с една лисица на име Нана, Силиа не е особено доволна от факта, но не е и като да може да направи нещо по въпроса.