Търсене

Силиа посочи Афсол със свитъка. - Другият предател удари десетката, браво. - изрече тя. - Мъртва е.

- Или е изчезнала или е мъртва. - мрачно отвърна Афсол. - Какво става тук, Силиа?

Силиа се усмихна. - Тонът ти е твърде остър. - изрече тя и започна да обикаля наоколо. От кошницата извади свитъка с доклада за аутопсията. - След като разбрах, че не си е тръгнала от тук, изпратих Розан да търси из бард…

- Аша ти отвърна - пътува. - изрече твърде сурово Силас, а това беше проблем.

Нана дори не си спомняше коя е тази Ейда, нито какво общо има с каквото и да било. Лисицата въздъхна, изглежда караниците отново започваха.

- Всеки кораб заема място, Аша, съответно се записва, освен ако нямаш частно пристанище. Съмнявам се Милбърн да има пари да си купи пристанище по тези земи, но да не може да спечели войните си. - усмихна се Силиа. - Е, к…

- Не всеки частен кораб се записва. - изрече Аша, напълно спокойна. - Не разбирам в какво ни обвинявате.

Афсол взе книгите и започна да ги разлиства. Помнеше датата, на която си тръгна Ейда, но никъде не виждаше кораб да е отплавал по-далеч от Шиера. - Какво намекваш?

- Така ли? - изрече Силиа и извади книгите на пристанищата от кошницата. - Тези са на пристанищата в Еритос, Кросфайър Муунлайт и Шиера. Нито един обикновен или частен кораб не е отплавал или пускал котва на тези пристан…

Аша трябваше да поеме контрол над ситуацията. Нямаше представа Силиа какво знаеше и знаеше ли изобщо нещо. - Ейда пътува към Милбърн. - отвърна спокойно принцесата. - Защо повдигате този въпрос?

Алиса бегло познаваше Силиа, но нямаше представа кои са останалите, нито се бе поинтересувала на предното парти. Сега изглежда обаче се случваше нещо забележително, предвид интереса, с който Крис наблюдаваше сцената. Жен…

- Знам ли, много неща. - сви рамене принцесата и извади книгата, която започна всичко това. - Четох една изключително странна книга. Главните герои откриха осакатено момиче и я взеха под опеката си. История подобна на та…

Крисчън забеляза случващото се и това, че Силиа носеше кошница с нещо, която изглежда смяташе да даде на мъжа със съпругата на Афсол. Не си спомняше дали ѝ е брат, или братовчед.

Афсол се обърна към Силас и Силиа. - Какво става тук?

Принцесата се обърна към присъстващите. Със себе си бе взела малка кошница, в която носеше доказателствата. Тя доближи Силас. - Изненадан си, нали?

Далия присви очи. Какво беше намислила пиклата? Не беше познала, ако смяташе, че ще ѝ се размине ако се опита да я нападне тук. Нямаше да види бял ден!

- Безкрайно съм признателен за възможността, която ми предоставяш, шефе. - саркастично подметна чернокосият мъж, след което отпи от чашата си с вино.

- Мхм. - меланхолично отвърна Арус. - Особено ако питаме женската част от жителите. Дишай спокойно, все още няма да те заменя. Ключовият израз е "все още". - засмя се търговецът.

- Ако разпитаме наоколо в кралството съм убеден, че повечето жители на Кросфайър Муунлайт пак биха предпочели мен. - засмя се Крисчън.

Арус въздъхна. - Иска ми се чувството ти за хумор да работеше както преди, но уви, напоследък грам не схващаш шегите ми. Предполагам обаче, че дракон не би бил подобрение в този аспект.

Силас преглътна. Изобщо не трябваше да идват на това парти.

- Това е така, но ще замени ли невероятния ми характер и чувството ми за хумор? - повдигна вежда Крисчън.

- Благодарен съм ти, разбира се, но имам леки подозрения, че един подобен звяр би се справил с лекота с безопасността ми.

- Добре. - изрече тя и отново погледна Ерос. - Твърде неспокоен е. Принцесата погали носа му и опря глава в тялото му. - Издигни се и кръжи наоколо. Ще те повикам по-късно. Драконът погледна веднъж присъстващите, сетне с…

- Защото тогава предполагам няма да сме ти нужни аз и Рин. - с престорена тъга в глас отвърна Крисчън. - Толкова ли малко ме цениш?