Търсене
1150 поста в „Имението на Нана“
- В такъв случай е жалко, че в групата няма полицай. Уви, боговете бяха несправедливи към него и сега, поради липсата на умения за разследване, се налага алхимикът да хвърли поне петнадесет. - усмихна се мъжът.
- Бележката е оставена до трупа. - напомни Арус. - Но интуицията на алхимика е правилна, иска ли да пробва да разбере кой наблюдава групата?
- Кой по-точно чете бележката? Може би от някъде ни наблюдава, щом ще знае кой ще е следващата жертва.
- Така е, не бих могъл да помогна твърде много с тази задача. - подсмихна се Крисчън.
- И точно в такъв момент е добре, че един от нас е лечител. Със сигурност щяхте да сте загубени, ако се налагаше да разчитате на някой пропаднал крадец, например. - скръсти ръце Нана.
- Какво е това ужасно начало? - възкликна Алиса. - Предполагам, че би било добре да разберем самоличността на този труп.
Арус се засмя. - В такъв случай мисля, че току-що се разболях. - намигна той на палавата лисичка. - Е добре, след като вече решихте, можем да започваме с нашата история. Четиримата герои се срещат по случайност в една го…
Нана въздъхна. Беше абсолютно сигурна, че наемния убиец ще се възползва от всичко, за да си отмъсти за предната игра. - Аз смятам да бъда лечител. - надяваше се, че с подобна самоличност, ще е ценна за групата и няма да …
Силиа сви устни. Не беше наясно какво да избере. - Крадец, рицар... - измърмори тя. - Аз ще бъда алхимик.
Алиса отново не беше сигурна как да постъпи, знаеше само, че не желае да е магьосница. - Аз ще бъда... рицар. - отвърна жената.
Крисчън въздъхна тежко, Арус щеше да им съсипе животите, но изглежда дамите нямаха ни най-малка представа. - Сега би бил добър момент. Този път смятам да бъда крадец. - след като Силиа нямаше опит, Крисчън реши да ѝ помо…
Силиа въздъхна. - Не ти трябва да знаеш. - изрече тя. - Кога избираме героя си?
Нана не беше съвсем сигурна в какво се забърква, позволявайки на Арус да разказва. - Добре. - въздъхна тя. - Всеки друг, освен него. - тя хвърли леден поглед към наемния убиец.
- Нищо, не се тревожи. - махна с ръка Арус и се засмя.
- Аз нямам претенции, но не разбирам защо за пореден път ни наричаш "звънчета". Какво означава това? - попита Алиса. Вече не можеше да сдържа почудата си.
Арус се засмя. Още помнеше своя "щастлив" край. - Нека този път съм аз. Какво ще кажете, звънчета мои?
"Напълно заслужено.", помисли си принцесата. - Звучи интересно.
- Не знам за какво говориш. - навири нос Нана. - Един произволен полицай беше блъснат от карета, така както виждам, ти си си съвсем добре. За жалост.
Крисчън се обърна към лисицата. - В щастливия ти край ме блъсна карета... - засмя се тихо той.
- Аз вече разказах моята невероятна история, с още по-прекрасен и щастлив край. - усмихна се победоносно Нана. - Този път нека е някой друг.
- Това е общо взето, но има и една особеност. - усмихна се мъжът и извади заровете от торбата на Арус, сетне ги подаде в ръцете на русокосата жена. - Ако разказвачът реши, може да ни принуди да хвърлим заровете, за да пр…
- Не особено. Арус каза, че просто сте герои и развивате история.
Алиса замълча. Не предполагаше, че толкова скоро отново ще играят и не се беше подготвила твърде добре, имаше само опита си от предната игра. Този път трябваше да се опита да внимава повече.