Търсене
357 поста в „Гората Грознолес“
- Тогава вървете в Кросфайър Муунлайт и си я чукайте, не ми пука. - изсъска Силиа. - Значи няма да си я вземете обратно? Чудесно просто.
Балтазар присви очи. Спомни си тази лисица най-сетне. - Е, те че са курви спор няма бе пичко, то това всеки го знае. - невъзмутимо отвърна сатирът. - Спомних си я тая Нана, да, наистина исках да я взема за Приказен Блян,…
- Изобщо не ме интересува колко са ви красиви работничките. До една се непоправими курвентии, които си нямат друга работа, освен да съсипват чужди животи. - изсумтя Силиа. - Ами с розова коса е, не съм много наясно с цве…
Балтазар се замисли за момент, но доста се изненада от реакцията на жената. - Ама чакай малко, пичко, лисиците ми са най-красивите работнички в Приказен Блян след Клодия. Как ще са противни? Също така тая Нана, мисля че …
Силиа вече се обиди. - Как смеете изобщо да предполагате, че съм била с такова противно същество? - повиши тон принцесата. - Не, тук съм заради една друга мършава лисица - Нана. Успяла е да избяга от това място преди да …
Балтазар се зарадва. Не стига, че тази беше секси мацка, ами и говореше по същество. - Еми пичко, тва ще съм аз. Аз съм Балтазар и съм господар на Валдора. Коя е тая лисица? Нещо не те е обслужила добре в Приказен Блян л…
Силиа едва прикриваше отвращението си. Какво беше това нещо, по дяволите? - Аз съм Силиа от Еритос. Дойдох заради събитието. - изрече принцесата. - Кой може да ми помогне с един проблем с една проклета лисица от тука?
Балтазар се разхождаше из гадната гора, когато видя красива човешка жена. Сатирът се приближи до нея. - Коя си ти бе, пичко? - попита, почейсвайки се по брадата той.
Силиа се телепортира отново във Валдора. Нямаше представа на какво да се надява, изглежда никой нямаше да ѝ помогне с проклетите лисугери.
Балтазар въздъхна. Трябваше да намери нови секси попълнения за Приказен Блян, че тия дето бяха там почваха да му омръзват.
Дейвид едва потисна желанието да избърше рамото си. - Ще видя какво мога да направя, когато видя Лилит. - изрече мъжът. - Ще вървя. Той извади кристала си за телепортация и се върна в Еритос.
- А тъй, хубав човек си ти. - потупа го по рамото сатирът.
- Добре. - измърмори Дейвид. Нямаше никакво намерение да казва каквото и да е на Лилит. Все още се чудеше как не го беше закачила и него.
- Нищо не ти разбирам човеко, но то това вече не ме учудва. Ако срещнеш секси мацката Лилит, кажи ѝ да дойде, с нея поне става яко ебане. - отвърна сатирът.
- Цялата ѝ история с Конър е един отвратителен лош късмет. - въздъхна Дейвид. - То като гледам не само с него, но все едно. Другите животни поне са търпими до някаква степен.
- Лош късмет? - изненада се сатирът. - Що пък да има лош късмет?
Дейвид се плесна по челото. - Е, за нея ще предположа, че е по-добре, че Силиа е хипогриф. - отвърна мъжът. - Не мога да кажа със сигурност, нашата изглежда с доста лош късмет.
Господарят на Валдора се изсмя гръмко. - Не, не е лисица, то поне лисица да беше, щеше да е секси. - отвърна сатирът. - Нашата Силиа е един хипогриф на 600 години, доста дърта за тяхната раса и почти толкова тъпа и нагла…
Дейвид се зачуди. - Тук също има жена, която се казва Силиа? Дано не е лисица, моята позната доста би се вбесила. - засмя се мъжът.
- Силиа? Познатата ти се казва Силиа? - изсмя се сатирът. - Дано не е като нашата Силиа.
- Не е моя работа да го обсъждам, но все ужасни работи. Горката Силиа едва се отърва от него и то не напълно. - въздъхна Дейвид.
- Кво е направил? То те тъмните елфи са най-долната сган, по-зле са и от другите елфи. - възмутено възкликна чудовището.
- И да му кажем, няма да стане. Пак ще прави каквото си поиска. Конър е един отвратитеелен тъмен елф. Една позната доста си изпати от него.
- Тоя Конър не го знам кой е, ама тоя вашия Каво голяма беля ни направи в Приказен Блян, три елфки ми заминаха. Да му кажете да внимава повече. - назидателно отвърна Балтазар.
- Доста по-добро от това тук. Като изключим индивиди като Каво, Конър и Лилит, може да се нарече почти перфектно.
