Търсене

- Е, какво искате да правим? Има толкова много сергии, силно се надявам този път всички да са се запасили със злато. - продължи да се усмихва Нана.

- Здрасти. - изрече Елвира.

"Здравей.", поздрави я Лилит и се усмихна.

Нана беше решила да дойде на пазар, когато забеляза жените от Еритос, които трябваше да придружава. Тя въздъхна, сетне се приближи до тях. - Здравейте! - жизнерадостно се усмихна лисицата.

Лисугерът още не се беше появил, а на Силиа вече ѝ се беше скапало настроението. Тя не си направи труда да поздрави Лилит.

Лилит дойде на мястото, на което трябваше да се чакат. Щеше да ѝ бъде забавно с Нана и донякъде Елвира, но не и с Дървото. Тя поздрави двете.

Елвира дойде след Силиа и зачака с нея Лилит и Нана.

Силиа дойде на мястото, на което се бяха чакали предния път. Изобщо не ѝ се занимаваше с проклетници като Лилит и Нана, но какъв ли избор имаше...

Силиа нямаше какво да каже на Нана, затова тръгна, следвана от Елвира и дракона ѝ.

Нана въздъхна и помаха за довиждане на Елвира, Силиа и Лилит. Наистина не разбираше защо наемният убиец толкова защитава тази.

"Разбира се.", отвърна Лилит. "Дано Дървото до тогава да се разчупи малко." Тя пожела лек ден на Нана и тръгна към имението на Арус.

Елвира не посмя да откаже. Силиа трябваше да се разсее, иначе сигурно щеше да се скара с тези двете. - Добре. - изрече тя и се обърна към Нана и Лилит. - Ще се видим отново скоро.

Силиа не обърна внимание на казаното от Нана, не я интересуваше особено. Тя се обърна към Елвира. - Ще си вървим ли?

- Както кажете. - усмихна се Нана. - Съжалявам единствено, че Силиа не успя да открие нищо по вкуса си. - със загрижен тон отвърна лисицата.

- Абсолютно не. - изрече Силиа. Искаше просто да отиде при проклетите строители и да им вдигне скандал, задето отказваха да ѝ построят къщата. - Имам си по-важна работа.

Лилит реши да отиде да разгледа сергията. Хареса си два, които имаха изсечени вени и си ги взе. Прибра ги при бельото, след което се върна при останалите. "Ще разглеждаме ли още?"

- Не. - изрече Силиа. Единственото, което искаше да разглежда са ковчези, които да подхождат на тия двете.

- Както казах, напоследък нямам излишък на истински, та нямам нужда от още изкуствени. - отвърна Нана. - Ще имам в предвид това място за в бъдеще обаче. Сигурна ли си, че не желаеш да разгледаш?

Силиа извъртя очи. Че някога беше ли печелила интереса му? Определено го вълнуваха лисичи проблеми много повече. - Купихте ли си фалоси вече?

Лилит въздъхна. "Права си, но Дървото никога не би приело подобен съвет.", изрече жената и се обърна към Силиа. "Не го казваме с лошо, Силиа, накрая наистина ще му изгубиш интереса."

- Макар и да съм в несъгласие в него за доста неща, смятам че вече го познавам сравнително добре. Съмнявам се да има интерес към скучни жени. Не казвам, че Силиа е такава, но е нещо над което да се замисли, ако толкова д…

- Крисчън никога не е казвал подобни неща, Лилит. - изрече Елвира. - Разгледайте сергията, ние ще сме тук.

"Значи нямаш.", засмя се Лилит. "Това си е истинска срамота, тъй като не знам ще се задоволяваш сексуално след като Крис не те иска вече.", жената нарочно използва умалителното на Крисчън.

- Това отново не ти влиза в работата, Лилит. - извъртя очи Силиа.

- Не е нужно да има колекция, ако има в изобилие от истинското. - продължи да се смее Нана. Не се интересуваше чак толкова от човеци, но Силиа отдавна я беше ядосала, затова не смяташе да спира с подмятанията по неин адр…