Евент Приключение: Пазар

- Предполагам важи за теб, тъй като изглежда си ненаситна и едва ли мъж би успял да ти смогне. - извъртя очи Силиа.

Лилит вирна вежда.
"Не може да нямаш поне един. Един единствен?"

- Не е нужно да има колекция, ако има в изобилие от истинското. - продължи да се смее Нана. Не се интересуваше чак толкова от човеци, но Силиа отдавна я беше ядосала, затова не смяташе да спира с подмятанията по неин адрес.

- Това отново не ти влиза в работата, Лилит. - извъртя очи Силиа.

"Значи нямаш.", засмя се Лилит. "Това си е истинска срамота, тъй като не знам ще се задоволяваш сексуално след като Крис не те иска вече.", жената нарочно използва умалителното на Крисчън.

- Крисчън никога не е казвал подобни неща, Лилит. - изрече Елвира. - Разгледайте сергията, ние ще сме тук.

- Макар и да съм в несъгласие в него за доста неща, смятам че вече го познавам сравнително добре. Съмнявам се да има интерес към скучни жени. Не казвам, че Силиа е такава, но е нещо над което да се замисли, ако толкова държи на него. - подигравателно отвърна Нана, макар и да се постара да звучи възможно най-приятелски.

Лилит въздъхна.
"Права си, но Дървото никога не би приело подобен съвет.", изрече жената и се обърна към Силиа. "Не го казваме с лошо, Силиа, накрая наистина ще му изгубиш интереса."

Силиа извъртя очи. Че някога беше ли печелила интереса му? Определено го вълнуваха лисичи проблеми много повече.
- Купихте ли си фалоси вече?

- Както казах, напоследък нямам излишък на истински, та нямам нужда от още изкуствени. - отвърна Нана. - Ще имам в предвид това място за в бъдеще обаче. Сигурна ли си, че не желаеш да разгледаш?

- Не. - изрече Силиа. Единственото, което искаше да разглежда са ковчези, които да подхождат на тия двете.

Лилит реши да отиде да разгледа сергията. Хареса си два, които имаха изсечени вени и си ги взе. Прибра ги при бельото, след което се върна при останалите.
"Ще разглеждаме ли още?"

- Абсолютно не. - изрече Силиа. Искаше просто да отиде при проклетите строители и да им вдигне скандал, задето отказваха да ѝ построят къщата. - Имам си по-важна работа.

- Както кажете. - усмихна се Нана. - Съжалявам единствено, че Силиа не успя да открие нищо по вкуса си. - със загрижен тон отвърна лисицата.

Силиа не обърна внимание на казаното от Нана, не я интересуваше особено. Тя се обърна към Елвира.
- Ще си вървим ли?

Елвира не посмя да откаже. Силиа трябваше да се разсее, иначе сигурно щеше да се скара с тези двете.
- Добре. - изрече тя и се обърна към Нана и Лилит. - Ще се видим отново скоро.

"Разбира се.", отвърна Лилит. "Дано Дървото до тогава да се разчупи малко."
Тя пожела лек ден на Нана и тръгна към имението на Арус.

Нана въздъхна и помаха за довиждане на Елвира, Силиа и Лилит. Наистина не разбираше защо наемният убиец толкова защитава тази.

Силиа нямаше какво да каже на Нана, затова тръгна, следвана от Елвира и дракона ѝ.

Силиа дойде на мястото, на което се бяха чакали предния път. Изобщо не ѝ се занимаваше с проклетници като Лилит и Нана, но какъв ли избор имаше...

Елвира дойде след Силиа и зачака с нея Лилит и Нана.

Лилит дойде на мястото, на което трябваше да се чакат. Щеше да ѝ бъде забавно с Нана и донякъде Елвира, но не и с Дървото. Тя поздрави двете.

Лисугерът още не се беше появил, а на Силиа вече ѝ се беше скапало настроението. Тя не си направи труда да поздрави Лилит.

Нана беше решила да дойде на пазар, когато забеляза жените от Еритос, които трябваше да придружава. Тя въздъхна, сетне се приближи до тях.
- Здравейте! - жизнерадостно се усмихна лисицата.

"Здравей.", поздрави я Лилит и се усмихна.