Евент Приключение: Пазар

- Но защо се държиш така? Защо да не се забавляваме, докато сме тук? Ако не желаеш да си купуваш бельо, има още доста сергии.

- Лилит, колко е богата моята колекция не ти влиза в работата. - изрече Силиа и се обърна към Нана. Направо се забавляваше с тия двете. - Ако сте привършили с купуването на бельо, може да отидем на друга сергия.

- С удоволствие. - изкикоти се лисицата. - Коя сергия искаш да посетим?

Силиа си пое дълбоко дъх.
- Има ли изобщо някакво значение? Просто изберете някоя и толкова.

- Може да хапнем нещо. - предложи Елвира. - От там се носи приятна миризма.

- Защо не. - усмихна се Нана. Прекалено рисковано бе да се храни с енергия в тези земи, затова се налагаше да утолява глада си с храната, която човеците ядаха. Тя последва Елвира.

Лилит сви рамене и тръгна след Елвира.

Силиа последва Елвира. Храна звучеше по-добре.

Елвира застана пред сергията и забеляза, че печаха месо върху разни дървени пръчки. Маркизата разгледа опциите и реши да си вземе.
- Две пилешки за мен, моля.

Нана си поръча същото и забеляза, че освен това продаваха и сладолед на клечка. Тя сръга Лилит с рамо и се изкикоти.

Лилит също огледа сготвеното. Реши и тя да си вземе от тези шишчета.
"Никога ли не си яла такива, Елвира? Шишчета се наричат.", изсмя се жената и си поръча едно свинско и едно пилешко.
Тя забеляза какво ѝ посочва Нана и се засмя.
"Добра идея."

Силиа не разбираше на какво се хилят тия двете, но не я и интересуваше особено. Тя разгледа сергията.
- Порция пилешки хапки, благодаря! - изрече принцесата и плати, сетне взе чинията, в която ги сервираха.

Елвира се засмя.
- Е, свикнала бях на пържоли. - изрече тя и си отдели парче месо от шиша, сетне го изяде. - Добри са.

"Приготвят и сладолед. Трябва да го пробваме, за да го сравним с онзи, който Халон приготвяше на плажа.", изрече жената и едва сдържа смеха си.

- Наистина са добри. - потвърди Нана, след което отиде и купи от сладоледа на клечка. Поръча да бъде в цилиндрична форма. Лисицата отиде до Силиа и подаде клечката към ръцете ѝ. - Аз черпя. - усмихна се тя.

Силиа присви очи.
- Благодаря, но не ми е до сладко. - изрече принцесата и продължи да яде от пилешките си хапки.

Лилит извъртя очи. Тая Силиа беше наистина много сдухана. Тя привърши с шишчетата си и отиде да си купи от сладоледа. Взе си нарочно бананов и се доближи до Нана и Силиа, смучейки и облизвайки го.
"Хубави са. Не отстъпват по вкус на тези на Халон."

Елвира привърши с шишчетата си и си взе от сладоледа, но пожела да ѝ го сложат в купичка. Не бе сигурна дали Силиа е разбрала какво се опитваха да сторят Нана и Лилит, но тя осъзна.

След като Силиа отказа сладоледа точно както и бе предполагала, Нана отдръпна ръката си и също започна да яде своя.
- Наистина не знаеш какво изпускаш. Страхотен е.

- Сладолед като сладолед. От едно и също нещо се правят. - изрече Силиа и привърши с пилешките си хапки.

Лилит тъкмо привърши със сладоледа си, когато очите ѝ срещнаха едни от любимите ѝ неща - фалоси.
"Чепове.", изкиска се тя. "Трябва да ги разгледаме."

Нана се усмихна.
- Определено изглеждат интересно. Има всякакви размери. - изкикоти се жената и хвърли поглед към Силиа.

Силиа изсумтя.
- Само фалоси не бяхме разглеждали. - въздъхна принцесата.

Елвира въздъхна. Беше си в реда на нещата Лилит да предложи нещо подобно.
- Нямаш ли достатъчно, Лилит?

"Имам.", изрече жената. "Обаче ти каза, че всяка жена трябва да има колекция с бельо. Това несъмнено е така, но всяка уважаваща себе си жена трябва да има и задоволителна колекция с фалоси, нали, Силиа?"