Търсене

- Мен ако питаш, ако някой тук не го оценява, значи е или сляп, или с ментални дефицити. - усмихна се чаровно търговецът.

Елвира се засмя. - Поне някой да го оцени. - изрече тя.

- И ти не си, за да облечеш този парцал, ама не го правим на въпрос. - изрече студено Силас и реши дали да не приеме това глупаво предложение. Силиа надали щеше да се навие да участва.

Арус се усмихна широко. Знаеше, че в приятелките на Силиа има потенциал. - Това звучи прекрасно, красавице. Изглеждаш великолепно между другото. - продължи той и погали косата на жената с ръка.

- Тая изобщо не е наред. - изрече Аша на милбърнски. Със Силас седяха сами.

Елвира се усмихна и му намигна. - Може да броите и мен. - изрече тя. Надяваше се Афсол да я е чул.

Докато гледаше къде да седне, че да не е в полезрението на Камила, Дейвид завари Силиа да седи сама. Той се доближи до нея. - Може ли да седна при теб?

Арус въздъхна тежко. - Така като гледам засега съм само аз. - с престорена тъга в гласа отвърна той.

Елвира никога нямаше да се съгласи да участва в подобна простотия, но искаше просто да дразни Афсол. - Интересно, кои ще са участниците?

- Тъкмо казвах с какво удоволствие бих се включил. - усмихна се Арус.

- Интересни теми, Нана е решила да сътвори оргия сред присъстващите. Тъкмо коментирахме евентуалните желаещи. - през смях отвърна мъжът.

- Честно казано аз съм навит аз да ти дам тези петдесет, ако съм сред участниците. - намеси се Арус.

- Слухове? Не ме интересуват слуховете. - изрече жената. - Ти си знаеш. Жената нарочно реши да дразни Афсол. Щом бе избрал да не я докосва, щеше да види. Тя се намести край Арус и Крисчън. - А вие какво обсъждате?

- Петдесет. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Но не може да са коняря Каво, твоята скъпа Лилит, Камила, Арус и съпруга на тъмния елф.

Изражението на Нана посърна, но лисицата все пак се върна при наемния убиец. - А колко ще ми дадеш, ако навия само някои от тях?

- Между нас наистина няма нищо! - побърза да изрече Афсол. - Аз просто не искам да се носят слухове за теб след това.

- Не. - отсече Юки. - Нека събирайки сама това злато от тук насетне да се сещаш по-често какво изгуби. Лисицата се отдалечи и си наля още амброзия. Изобщо не я интересуваше репутацията на тези човеци, но беше възпитателн…

Елвира изсумтя и стана от скута на Афсол. - Тогава си стой с дриплата. - изсъска жената. - Изглежда съм се залъгвала, че между вас наистина няма нищо.

- Моля те, това е доста злато! Ще направя каквото кажеш след това, обещавам! - примоли се лисицата.

Юки се изсмя с глас. - Колко жалко. Ако ме беше слушала навремето, сега щеше да можеш да получиш това злато. За съжаление обаче, няма да се случи. Само ако не бяха последствията от действията ти.

Афсол поклати глава. - Не съм сигурен, че тук е удачното място. Твърде много свидетели.

Елвира се изсмя. - Лилит каза, че можем да ползваме вилата ѝ. Защо не го направим тук? Какво значение има?

- Наемният убиец каза, че ще ми даде триста милиона злато, ако уредя всички тук да участват в оргия. И тъй като силите ми за хипноза вече не съществуват...

Афсол въздъхна. - Нищо подобно. - изрече той и приближи жената до себе си. - Ако наистина го искаш, можем да отидем до вилата ми после и да се забавляваме.

Елвира извъртя очи. - Скъпоценната ти дрипла. Не ме желаеш заради нея вече, така ли? - изрече тя и се отдръпна. - Вярно, сигурно доста е задобряла след като си правите толкова много опити за бебе.