Търсене

Крисчън се обърна към Силиа и кимна, чакайки да чуе какво смята да каже.

- Сигурно. - извъртя очи Далия. - Добре познавам начина ти на действие за толкова години, пикло. Мен не можеш да преметнеш като тези идиоти тук.

- Нищо не съм си измисляла, тъпа краво, но това няма да го обсъждам с теб. - изрече тя и се обърна към Крисчън. - Може ли да поговорим? Важно е.

- Не бях наясно, че досега си се притеснявала какво ще помисля за теб. - подигравателно отвърна Крисчън, допивайки поредната си чаша с вино, сетне наливайки си нова.

- Трябваше да помислиш за това, преди да ме заключиш на онова гнусно място и да ме оставиш там. - невъзмутимо отвърна Нана. - Така или иначе не получавах нищо от тази сделка, освен досадното ти присъствие, заради което з…

- Така е, не си. Но ми обеща да не я разказваш на други. Никой не научи за случилото се от мен.

- Нищо не съм сторила, така или иначе вече и други знаеха. Нито съм те принуждавала да ми разказваш тази история. - скръсти ръце лисицата.

Каво пя миливо нещо кумбая ънджей махард сеюлогиген ънжей махард тикоз лакибул гагайзиии. - яко и мило пя Каво.

- Както сама чуваш, не съм сторил нищо подобно. Всичко това беше просто недоразумение, което Нана, по незнайни за мен причини реши да предаде по този нелеп начин. - наемният убиец хвърли остър поглед към розовокосата лис…

- В крайна сметка глупачке, със сигурност си измисляш. - невъзмутимо констатира Далия. - Може и да е прост слуга, но дори и аз не вярвам, че би те изнасилил. По простата причина, че не намирам смисъл да хвърля усилия за …

"Нищо не добавям. Просто не мисля, че ще ти се отрази добре да продължаваш да се занимаваш с нея след като смее да те обвинява в нещо толкова нелепо.", сви рамене Лилит.

Матилда ѝ бе казала, че не дължи обяснение на никого, но трябваше да защити Крисчън от упреците на другите. Въпреки че тялото ѝ трепереше от ужас и не бе напълно спокойна, трябваше най-накрая да проговори. - Няма да влиз…

- Да търча след нея? - повтори думите ѝ Крисчън. - Лилит, кога съм търчал след когото и да било? Толкова време вече си в имението на Арус, не добавяй към вече дългия ми лист от провинения, моля те.

Лилит не можеше да измисли какво да каже. Това беше много странно. "Само не ми казвай, че пак ще търчиш след нея, след като те обвинява в нещо такова.", укорително изгледа тя Крисчън.

Крисчън дори не можеше да отвърне подобаващо на тъмния елф, за пръв път в живота си. Дори и добре да знаеше, че не е виновен, нямаше никакъв шанс да докаже невинността си пред тези хора. Той изпи виното си на екс и си на…

- Нищо чак толкова не казах, още по-малко пък на нея лично... - тихо отвърна Нана.

Евдемия въздъхна. Горката Силиа и това е трябвало да изживее. Знаеше, че Арус не е особена стока, но не предполагаше че и Крисчън ще е такъв.

- Пиклата отново получи това, което искаше. - ядно изсумтя Далия. - Току-що ѝ поднесе вниманието на всички присъстващи на тепсия. Момиче, наистина си доста глупава, ще ме прощаваш.

Нана въздъхна. - Какво им стана на тези?! - изненада се лисицата.

- Мълчи ти там. - извика Конър срещу шибаняка Блейд. - Тоз не стига, че ми я открадна, ми ся и туй. Ама хубу, поне вече никога няма да сте заедно.

- Мале мале Силия завалийката на пача станала. - тъжливо каза Каво и пръцка миливо.

Силиа не можеше да намери гласа си. Искаше да звучи уверена, обаче знаеше, че изобщо няма да излезе така. А само ако Крисчън не си беше отварял устата пред проклетата Нана...

Блейд гневно изгледа Конър. - Съпруже, по-добре си затваряй устата. Никой не е умрял за мнението ти.

Крисчън поклати невярващо глава. - Ироничното е, че до съвсем скоро аз бях този, задаващ подобни въпроси към теб, тъмни елфе. - въздъхна той.

Арус нямаше търпение всичко това да се развие. Разбира се, съжаляваше горката Силиа, но след като и негов близък беше замесен, не разбираше нуждата от тази потайност. Колкото повече хора знаеха, толкова по-голям шанс има…