Търсене

- Отсега мога да кажа, нямам нищо общо с това. Аз не крада провизии. - оправда се Далия.

- Интересно. - промърмори Арус. - Значи някой със сигурност краде ресурси. Въпросът е как да разберем кой и още по-важно, как да го докажем.

- Напълно изглежда така, сякаш едното село краде керваните на другото.

Серена изчака останалите да си изберат герои и започна да разказва. - Добре, слушайте. Малко село в покрайнините на Еритос изпраща писмо, като моли за помощ. Причината е, че хранителните му запаси изчезват, а последните …

- В такъв случай аз ще бъда крадец. - Далия реши отново да използва тази професия.

- И с абсолютната си липса на мозъчни клетки в повечето случаи. Както и да е, аз ще бъда лечител.

Афсол въздъхна. - Смятам да съм наемник.

- Това изобщо не е така! - размаха пръст пред лицето на лейди Моника търговецът. - Бардовете са известни със своя чар и харизма.

- Тоест смяташ да си напълно безполезен. Добре почваме. - хвърли му остър поглед Моника.

- Това е лесна работа, красавице. Аз смятам да съм бард. - чаровно се усмихна Арус.

- Радвам се, че дойдохте. - усмихна се момичето. Не беше твърде опитна в подобни игри, но бе скалъпила криво-ляво някаква история. - Мисля, че първо трябва да кажете с какви герои ще играете.

Афсол се настани на едно от свободните места.

Моника последва останалите и също се настани.

Далия също влезе и зае едно от местата.

Арус кимна и влезе вътре, настанявайки се на едно от свободните места. Надяваше се историята да си заслужава.

Серена забеляза, че пред вратата ѝ се е струпал народ и отиде да отвори. - Елате, подготвила съм маса, където ще играем във всекидневната. - подкани ги тя да влязат вътре.

Арус поздрави брата на Силиа, макар и леко да се учуди, че все пак е решил да участва, предвид случилото се.

На Афсол нв му беше до тази игра, но не беше справедливо Серена да изгуби злато заради скръбта му. Той дойде и вяло поздрави присъстващите.

Далия извъртя очи. - Престани с глупостите. Нека просто изчакаме това момиче да отвори.

- Не се и съмнявам. - намигна ѝ Арус.

- Не е като да ми е притрябвал. - скръсти ръце лилавокосата жена. - Играла съм тази игра многократно с него.

- Тук е. Уви, Крис за съжаление го няма. - с насмешка отвърна Арус.

Моника пристигна сама, заедно с малка свита от слуги. - Тук ли беше мястото? - попита жената, присвивайки очи, когато видя Арус.

Далия придружаваше Арус, за да участва в поредната игра. Доколкото си спомняше, това момиче беше загубило титлата си на кралица и сега живееше в почти изгнание, така че беше безполезна за нея отвъд това събитие.

Арус пристигна пред дома на Серена и почука на вратата.