Търсене

Силиа спря и се обърна към проклетата лисица. - Злато? Изобщо не ме вълнува златото. Имала съм адски много, нямала съм и почти нищо. - изрече принцесата. - Не бих могла да завиждам на някакво жалко същество, което си при…

Крисчън въздъхна за пореден път и забеляза също толкова изтощеното изражение на Елвира. Това пътешествие щеше да бъде... трудно.

Елвира въздъхна. Това щеше да си бъде същинско изпитание.

- Наистина не разбирам защо. - извъртя очи Нана. - Какво съм ти сторила, та си така злобна към мен. Завиждаш, защото имам повече злато? Не съм виновна аз, че на север сте бедни!

- Макар и силно да се съмнявам, че ще се случи, надявам се злото в някакъв момент да я застигне. - измърмори под нос Силиа, докато вървеше напред. Не разбираше защо се записа за това събитие, тук нямаше нищо интересно.

- Никога не съм твърдял каквото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Единствено те уверих, че нямам намерение да те убивам. Не съм способен да отговарям за постъпките на другите. Възможно ли би било да спреш с тов…

- Дори си признаваш, че би сторила подобно нещо. А после ти твърдиш, че аз си въобразявам всичко. - Нана хвърли укорителен поглед към наемния убиец.

- Колко хубаво би било, за съжаление не е. - извъртя очи Силиа. Тя тръгна напред, надявайки се да срещнат нещо, което най-сетне да я отърве от страхотния ѝ живот.

- Разбира се. Силно се надявам това да не е капан, който вие тримата сте ми устроили. - изсумтя лисицата.

Крисчън се измори от нелепата свада, която Нана изглежда подклаждаше. - Престани. Нека просто последваме дамите от Еритос. Те познават това място много по-добре от нас така или иначе. - сухо отвърна той.

- Как бих могла, след като явно съм "проклета нещастница". - въздъхна Нана. Тази жена не беше познала, ако смяташе, че ще ѝ позволи да се отнася така с нея всеки път.

"Да се гръмнете, ама къде такъв късмет.", въздъхна Елвира. - Нека просто тръгнем в една посока и да разберем какво може да има тук.

Силиа извъртя очи. Естествено, че той щеше да защити лисицата. - Как пък всеки път се падам все с някоя проклета нещастница. - изсумтя принцесата и се обърна към Елвира. - И какво предлагаш да правим?

Крисчън въздъхна. - Елвира е права. За добро или лошо, се налага да си съдействаме, би било добре да запазвате добрия тон.

- Разбира се, че бих се зарадвала, ако знаех че е искрено. - присви очи лисицата и се обърна към другите две жени. - Колкото и да се запитвам, не бих могла да предположа с какво съм те нагрубила. От друга страна, госпожи…

Силиа се изсмя. - А някога да си се запитвала защо? - вирна вежда тя.

Крисчън повдигна вежда. - Нима? Единственото, което чух е да те наричат страхотна. Не би ли следвало подобен комплимент да те радва?

Елвира вдигна ръце. - Добре, няма нужда от това. - изрече тя. - Нека просто изпълним каквото се иска от нас без много разправии, моля.

Нана се обърна срещу русокосата жена, сетне хвърли раздразнен поглед към наемния убиец. - Ето за това говоря. Едва съм дошла и вече отнасям злобни подигравки. - нацупи се лисицата.

Силиа скръсти ръце. - Да, той ще ни го спести, но не и страхотната ти приятелка Нана.

Нана отиде в Еритос. Не изгаряше от желание да ходи където и да било с онези бедняци, но наградата си струваше, затова лисицата реши да не я пропуска. Тя присви очи и изцъка с език, когато забеляза с кого се е паднала. -…

Крисчън дойде на уреченото място. Този път се постара да запомни за какво се записва, заедно с Арус, но нямаше представа с кого ще му се наложи да си партнира. Наемният убиец се надяваше да не среща отново онзи коняр. Не…

Силиа изобщо не беше доволна с кого се беше паднала. Как пък веднъж не ѝ се паднаха нормални съотборници по тези събития? Или щеше да е Нана или Лилит, или проклетниците Юки и Далия. Сега обаче трябваше да е още по-зле, …

Елвира пристигна на уреченото място на отбора си и зачака останалите да се появят.

Тайнствено място, в близост да източните драконови територии. Единствено най-смелите пътешественици биха имали кураж да дойдат тук.