Търсене

"Да.", побърза да отвърне Лилит. "Преди време имаше събитие да прекараме време във Валдора, аз бях в публичния им дом. Лисиците там бяха ужасно добри, даже си мисля дали да не ги посетя отново. Наистина ще ти хареса, про…

Катрин реши да си налее нещо по-силно. Искаше да се отпусне малко, чувстваше се ужасно нервна. Тя си наля коняк и побърза да се върне при Силиа и Розан. Изглежда другите не знаеха какво бе станало и така беше по-добре. Н…

- Нима? - повдигна вежда той. - Струва ли си един милион за час?

"Защото си нямаш и на представа колко добра е расата ѝ в леглото.", изрече жената. "Заслужава си да опиташ."

Дейвид беше пресушил чашата си и отиде да си налее още една. Той погледна към Катрин, тя изобщо не гледаше към останалите. Стоеше встрани и просто се взираше някъде. Мъжът стисна ръка в юмрук, Иан трябваше да умре. Този …

Крисчън премигна с очи. - С любимата ти приятелка до съвсем скоро бяхме в ужасни отношения, от всички куртизанки на света, защо бих платил точно на нея? - засмя се той.

Елвира изсумтя. - Изобщо даже не говори за нас по този начин. Няма нищо такова. - изрече жената.

Лилит се обърна към мъжа и го потупа по рамото. "Имаш, проблеми и още как. Прекарал си толкова време сам в компанията на прекрасно същество като Нана и за миг не ти се е родила идеята да се разделиш с един милион, за да …

Докато се опитваше да локализира странния сигнал, Маркус долавяше и доста голяма част от разговорите на присъстващите, посредством свойството на комуникатора си да усилва звуци. Повечето бяха съвсем тривиални и не от зна…

Крисчън изцъка с език. - Лилит, аз нямам никакви проблеми. Освен може би странните задачи, които Арус ми дава напоследък. - невъзмутимо отвърна той.

- Не говори така за себе си. Онова, което се случи беше най-нормално нещо между двама влюбени. - отвърна Афсол.

Лилит въздъхна и погледна към Крисчън. "Той направо се повреди, занимавайки се с госпожица Дърво. Вече мисля, че проблемът му няма оправяне, дори и тя един ден просто да изчезне."

Маркизата скръсти ръце. - Не мечтай толкова много. Подобно нещо никога повече няма да се случи! Паднах на нивото на любимата ти дрипла и се унизих да бъда с теб. - тихо изсумтя тя.

- Какво ли не. - въздъхна Нана. - Първо някакъв беше убит от онази приятелка на Силиа. - лисицата посочи към Розан, тъй като не помнеше името ѝ. - После тя дойде, за да слушам колко много злато изкарва от проклетата си п…

Афсол се усмихна. - Ако ще е като онзи ден във вилата ти, нямам против. - тихо отвърна той. Щеше да изпие литри от този странен афродизиак, ако означаваше, че ще прекарва времето си в компанията на Елвира.

- И за да сте доволни всички, изрита мен. - повиши тон жената. - Глупавата ти причина за този брак е същинска глупост и скъпо ще си плащаш, задето не отказа!

Афсол разтърка чело. Това никога нямаше да спре. - Знам, но нямаше как. Щяхте да се карате постоянно и щях да бъда принуден или да ви изгоня или да си тръгна.

"Какво е станало?", полюбопитства Лилит. "И щом си била с него сама толкова време... не го ли забърса?"

- Така е. Явно и между нас нямаше нищо, когато тя се домъкна в замъка ти и ти ме изгони заради нея. - изсумтя жената. Отново започваше да се ядосва.

Каво са източи на курвата на сурата и напрай среден пръст и пръдна.

- Все пак, добре че дойдохте. - Нана се обърна към Лилит. - Беше същински кошмар да стоим тук с дни и да пазим тези кораби. На какво ли не се нагледах в това ужасно кралство.

- Прави каквото искаш, това не я засяга. - отвърна Афсол. - Между нас няма нищо, няма право да възразява.

Евдемия се засмя. - Чудесно тогава. Мен не ме интересува, затова сам си решавай проблема със "селяните".

Елвира отпи от сока си и въздъхна. - Вярно, ти не правиш така. Ти не обичаш да споделяш важна информация, докато човек сам не я научи от другаде. - изрече маркизата и остави чашата си. - Да ѝ кажа ли?

Каво говори. - Але курво как не ма засяга ве сичкото селяндурите са пропищяли от тебе напрао ми са оплакват много си зле ве курво. - зверски каза Каво.