Търсене

Розан също си тръгна.

Аджакс си тръгна от това парти без да каже нищо.

- Нека открием таверна, вече би трябвало да не е проблем. - отвърна Крисчън, игнорирайки Лилит. Той подкани Далия и Беатрис да го последват, сетне тримата се отдалечиха.

Лилит извъртя очи. "Както искате. Аз се връщам в имението на Арус.", отвърна жената и си тръгна.

- Не е добра идея. Просто ми повярвай. Ще потърсим таверна. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Силиа въздъхна и кимна. Беше ѝ ясно, че няма да прекара време с Крисчън. Тя пожела лека вечер на който беше останал и последва Афсол и Елвира.

- Нека вървим. - изрече Елвира.

Афсол се приближи до Елвира и Силиа. - Нека се прибираме. Сандреа ще се зарадва да те види, Сил.

Серена реши да си върви. Отдъхна си, когато видя, че Силиа е жива и здрава. Тя пожела лека вечер, сетне се запъти към дома си.

Халон също реши да си върви. Той пожела лека вечер на останалите и тръгна към замъка си.

- Но защо? - изненада се на рязката му реакция Беатрис. - Жената просто предлага помощ.

- Ако не ти създава проблеми, предполагам ще е поредният нечовек по тези земи. - засмя се Крисчън, сетне дочу Лилит и Беатрис. - Извини ме за момент. - Крисчън се приближи до двете жени. - Абсолютно не.

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички и тръгна към дома си.

- Предполагам, че бихме могли, благодаря. - отвърна Беатрис.

- Ще бъде, ако Аджакс поне малко преглътне гордостта си и се извини, но знаейки го, няма да се случи. - въздъхна Силиа. - Опасявам се, че ще се наложи да съжителства край нас вече.

- Разбирам те, по същата причина върших услуги за Юки, не мога да позволя да нарани някого, заради мен, макар и да не бе по силите ми да ѝ помогна особено. - отвърна Крисчън. - Надявам се всичко да е наред.

Лилит кимна и отиде да си налее вино, сетне се върна при Беатрис. "Така и така нямате къде да останете в момента, искате ли да пренощувате в замъка ми?"

Силиа въздъхна. - Опасно е, да, но е още по-опасно той да продължава да се навърта наоколо. Аджакс няма навика да оставя живи хората, които са го виждали, не знам защо. - отвърна принцесата. - Нямаше да изпълня молбата м…

- Ще се опитам да разбера какво се случва. - кимна Беатрис.

Дейвид реши да си ходи. Този път животните не се бяха изпокарали, което си беше чиста изненада, освен началото на партито. Той пожела лека вечер на всички и тръгна към дома си.

- Това звучи опасно. Сигурна ли си, че всичко е наред? - попита Крисчън, спомняйки си за собствения си лош опит със задачите на Юки.

Катрин реши да си върви. Вече ѝ се доспиваше и тя искаше да си почине. Пожела лека вечер на всички и си тръгна.

"Добре. Надявам се да ме уведомиш, каквото и да е.", изрече Лилит. "Към теб може и да е благосклонен."

Юки също реши да си върви. Най-после беше успяла да поговори с някой нормален, за разлика от тези идиоти, но трябваше да се прибере и да се увери, че Зарган и малоумния му слуга Ято не са пипали съкровищата ѝ. Трябваше и…

Силиа въздъхна. - Бях отвлечена от ефоския бог на войната. Искаше да му извърша услуга и го сторих. Надявам се да се осъзнае да не създава проблеми. - изрече принцесата.