Търсене

Дейвид тежко въздъхна. Не беше добра идея да кани тези животни на парти.

Лилит реши да се върне обратно в имението на Арус. Трябваше скоро отново да напомни на беатрис за тройката с Арус.

Блейд трябваше да се прибира вече. Конър достатъчно почивка имаше.

Афсол реши да си върви и да се приготви за заминаването си.

Силиа реши да си върви. И ето, че Юки отново въвлече Крисчън в някаква опасност. Появи се още една лисица като нея, кой знае какво бяха намислили двете.

Серена извъртя очи. Разбира се, както винаги, партито беше преминало в скандали. Момичето пожела лека вечер на останалите луди, след което се запъти към дома си.

Юки реши да си тръгва, преди онази тъпачка да е започнала отново да ѝ надува главата.

Каво са разплака и пърдя ощи напрао малко стана диярия Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките и тръгна да си прай прибирането.

- Виновен си и още как! - изсумтя Катрин и запуши нос с ръка. - Никога няма да имаш Евдемия. Момичето реши да си върви.

Каво са изпърдя мощно и зафунтя на кисело зели. - Але булче ней тъй ве курвата е гьонсурат аз ко съм виновенлив ве. - зверски каза Каво.

- Каво, много добре видяхме как я спъна, не се прави на невинен.

Юки се усмихна злокобно. Сега щеше да види този идиот.

Лисицата кимна и тръгна след този наемен убиец. Вече беше разбрала всичко от Юки.

Крисчън въздъхна. Засега не изглеждаше нищо сложно, трябваше да има някаква уловка, просто все още не беше сигурен каква точно. - Разбира се. Последвайте ме. - усмихна се той, сетне се запъти към пристанището.

- Благодаря Ви. - невинно отвърна Нана. - Може ли да ми покажете къде е това място? Опасявам се, че сбирките с много хора не ми понасят. Енергията им е... нечиста и ме трови. - излъга тя.

Каво говори. - Але не сме ве булче тя ко не гледа де ходи ве. - адски каза Каво.

Крисчън огледа новодошлата. Засега не изглеждаше като да е заплаха. - Госпожице, не се притеснявайте, мястото, на което живея, разполага с един от най-добрите лечители. Ако е по силите ни, ще направим всичко възможно, за…

Елвира се засмя. - Толкова трудно ли беше да признаеш? Дано сте си щастливи с тази дрипла. - отвърна маркизата. Тя реши да си върви. Нямаше нужда да си трови нервите още повече.

"Няма да умираш, просто се преструвай на слаба, както се разбрахме." Отвърна ѝ Юки, по никакъв начин не променяйки изражението си.

"Чакай малко, не сме се разбирали да умирам." Нана предаде съобщението си в съзнанието на другата лисица.

Катрин скръсти ръце. - Нима вие не я спънахте? - вирна вежда момичето.

Каво са смя. - Але булче как са прай сама курвата ве нал я киризиш как пада патрава й не знай де ходи. - адски са смя Каво.

- Не се и съмнявам. - тя се обърна към наемния убиец. - Това е Нана, тя е само на триста и петнадесет години. Няма да оцелее сама дълго, така че се надявам, че няма да ме подведеш и да причиниш смъртта ѝ, защото посмееш …

- Евдемия не е нищо такова и определено няма нужда от твоята загриженост и помощ. Справя си се добре и сама.

Каво говори. - Але булче за курвата тряа да са погрижа аз ве да ней вечи караконжол. - обясливо каза Каво.