Търсене

Арус въздъхна и подкани Далия да се прибират. Този път Крис нямаше да се отърве и всичко щеше да си разкаже.

Лилит извъртя очи. Явно слуховете, които се носеха за Крисчън не бяха чак толкова истински. Вместо да последва красивата лисица и да си намери нещо по-добро, той се занимаваше с онова Дърво. Жената сви рамене и се телепо…

- Лъжец. - подвикна след него Арус. - Наистина ли вярва, че сме толкова глупави? Ясно е къде смята да отиде. Е, на нас не ни остава нищо друго, освен да се приберем и да оплакваме лошия си късмет. Лилит, искаш ли да пъту…

- Дори и това да беше истина, единственият който ще пострада от това щях да бъда аз. - засмя се Крисчън. - Особено, когато лейди Моника я види така. Сега ще помоля да бъда извинен, тази вечер ми дойде в повече по достатъ…

"Помогни на горката Нана, вместо да се занимаваш с на Дървото глупостите. Сега е решила да се прави на лейди Моника явно, за да ти привлече вниманието."

Крисчън реши да игнорира Арус за сега и се обърна към Лилит. - Да съм я нагрубил? Нямам спомен да съм сторил подобно нещо. - невъзмутимо отвърна той. - Другата жена, която така грешно наричаш с това странно прозвище няма…

Смеейки се, Арус се приближи и потупа Крисчън по рамото. - Ти си наистина луд. Признавам ти го. - възмущаваше се търговецът. - Или пък може би не, прекалено си умен. Горката лисичка нямаше избор, освен да си тръгне с дре…

"Винаги ли трябва да нагрубяваш хубави жени и да се занимаваш с онова Дърво?", скръсти ръце Лилит. "Горката Нана."

- Възможно е и да съжалявам, но предвид колко бързо се разпростират клюките по тези земи, утешителна мисъл за мен ще бъде това, че няма да съм познат като човек, който се съблича чисто гол из полята. - подвикна след нея …

- Лилит, остави. - махна с ръка лисицата и се обърна към наемния убиец. - Ще съжаляваш за това. И ти и любимата ти дъртофелница! Нана пристегна наметалото около тялото си и се запъти към дома си. Хубавото беше, че къщата…

- Разполагах с известни средства, когато купих къщата, но нямам спомен тази местност да е била част от имота. Тук не е домът на Нана. - все така подигравателно отвърна Крисчън.

"Бабата е с ментални проблеми. Някой да ѝ обясни, че не може да държи сметка на хората за това какво ще правят в домовете си."

- По принцип възможността да съблека красива дама е комплимент за мен, но точно в този момент съм с доста смесени чувства... - подигравателно отвърна Крисчън.

- Лилит няма нищо общо с психиката ми. - отвърна Нана и се намуси. - Ти и дъртофелницата сте тези, които ме доведоха до тук!

Крисчън се обърна към Лилит. - Няма да убия горката жена, само защото вие двете имате ментални проблеми. - сетне хвърли поглед и към Нана. - Казах ти, че да прекарваш време с Лилит няма да се отрази добре на психиката ти…

Нана нямаше друг избор, не искаше наистина да се прибира тичайки гола из полята. Тя взе наметалото и го уви около тялото си.

Лилит се обърна към Крисчън. "Просто помогни на момичето. И без това смъртта вече чука на прага на бабето. Какво, ако дойде малко по-рано?"

- Добре, смятам че всички видяхме достатъчно. Даже предостатъчно. - отсече Крисчън и отново вдигна наметалото си, подавайки го на Нана. - Моля те, престани.

Нана беше меко казано гневна. Никой не желаеше да ѝ помогне, наемният убиец и шефът му единствено се подиграваха с нея. Тя реши да се облече, но по невнимание закачи роклята върху един остър клон и тя се разкъса. Лисицат…

От своя страна Крисчън проклинаше факта, че не успя да се напие през вечерта, може би тогава разговорите, които му се наложи да проведе на това събиране щяха да бъдат по-малко нелепи.

- Проклинам деня, в който реших че бойните умения не са толкова важни. - с престорена тъга в гласа изрече Арус.

- Това е прекрасно, особено след като никъде не се разхождам. - скръсти ръце лисицата. - Нямам злато, така че предлагам това, което имам, в замяна на това някой да ме отърве от дъртофелницата!

Крисчън хвърли скептичен поглед към Арус. - Предполагам така ми се пада, след като цяла вечер се хвалих с широкоскроеността на южняците. - засмя се той. - Държа да те предупредя обаче, че дори там не гледаме с добро на о…

- Аз не бих казал, че се злепоставяш, не слушай Крис, той напоследък съвсем не е с всичкия си. Животът тази вечер е прекрасен. - усмихна се Арус.

Нана остави наметалото просто да падне на земята. - Отчаяна съм вече, искам просто спокойствие, без дразнещото ѝ дуднене. Ако това е цената, която трябва да платя, с удоволствие. - отсече лисицата.