Партито на Дейвид

- И хубаво ще направиш. - изрече Силиа, след което Аша тръгна. - Де да можеше да си тръгнеш и от животите ни...

- Работата ми няма нищо общо с горката жена. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - След това, което се опита да сториш с мидите смятам, че всичко което правиш срещу нея е целенасочено.

Нана извъртя очи.
- Просто исках да я почерпя, явно дори и когато реша да бъда услужлива, пак ми се караш. След като е така, добре, ще те наема ти да я убиеш. Нали това ти е работата?

"О, моля ти се. Нима трябва да търпи тормоза на онази бабичка?", намеси се Лилит в разговора. "Онази не спира да ѝ търси сметка за това как ходи в собствения си дом, също се е опитвала да я излага и на публично място. Бабата никаква вина ли няма?"

Катрин също реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички и се прибра.

Елвира доближи Силиа.
- Искаш ли да останеш още една вечер в замъка ми? И без това ми е скучно сама.

Крисчън въздъхна тежко.
- Лилит, старицата прекалява, с това съм абсолютно съгласен, но не заслужава да бъде убита. Тя е възрастна, дадох къщата в този вид, но нищо не спира Нана да вдигне оградата нагоре, след като това се явява толкова голям проблем между тях двете. Решението му е изключително лесно, просто те не желаят да положат усилия. - сетне се обърна към лисицата. - Нана, това е нелепо. Няма да убия възрастна жена, защото не харесва облеклото ти.

- Добре. - кимна Силиа. - Нека вървим.
Тя пожела лека вечер на който беше останал, сетне тръгна с Елвира.

"Много си странен. Няма да убиеш бабата, но няма да позволиш и на Нана да го стори сама.", изрече Лилит.

- И защо аз отново трябва да бъда тази, която да полага някакви усилия? На нея също няма да ѝ коства нищо да спре да наднича, или да вдигне своята, след като толкова много не понася да ме вижда. Тя е лъжлива нещастница и е тази, която прави всичко това целенасочено. След като няма да ми свършиш услуга, както казах ще те наема. Колко струва?

Дейвид реши, че се е нагледал на достатъчно животни за днес, затова реши да ги остави и да си върви.

- Лилит, не разбирам защо толкова незначителен проблем трябва да завърши с нечия смърт. - невъзмутимо отвърна Крисчън и се обърна към Нана. - Не можеш да си го позволиш така или иначе.

Серена също реши да се прибира. Клара определено заслужаваше тези поданици. Тя пожела лека вечер, след което си тръгна.

Нана се ядоса. Този за какъв се мислеше? Лисицата се присегна и свали и без това прозиращата си рокля, оставайки гола.
- Нима? Все още ли не мога да си го позволя? - повиши тон тя.

Арус забеляза действията на лисицата и се опули, сетне започна да пляска с ръце.
- Ето това искам да виждам тук всеки път, не онзи коняр! Така вече съм съгласен, че е парти! - провикна се той.

Юки се плесна по челото, виждайки какво стори Нана. Явно беше прекалено млада и емоционална, щом такива нелепости я изкарваха извън нерви. Лисицата стана и си тръгна, не желаеше да става свидетел на това как Нана се излага.

Далия въздъхна. Това момиче явно също не беше съвсем с всичкия си, но разбира се, очакваше слугата да намери подобна. Нищо ново.

Лилит се изкикоти тихо.
"Просто помогни на момичето, нищо няма да ти коства.", обърна се тя към Крисчън.

Крисчън не можеше да повярва на поведението на Нана. Вероятно Еритос беше точно правилното кралство за нея, предвид че от съвсем кратко бе тук и вече започваше да се държи като коняря Каво.
- Наистина впечатляващо, но въпреки това, няма да убия милейди Марибел. - отсече той.

- Красавице, ела при мен и аз ще взема да я убия тази. - провикна се весело Арус. - Не я познавам, де, но все пак.

Нана извъртя очи, чувайки шефа на наемния убиец.
- Добре. Щом продължаваш да се правиш на интересен, шефът ти има добра идея. Ще бъда с този от вас, който ми помогне с дъртофелницата! След като сте толкова състрадателни, не държа да умира. Искам просто да ме остави намира. - отсече лисицата.

Крисчън се приближи до Нана и свали наметалото си, подавайки го в ръцете ѝ.
- Престани, в момента единствено злепоставяш себе си. Милейди Марибел не е проблема в тази ситуация.

Нана остави наметалото просто да падне на земята.
- Отчаяна съм вече, искам просто спокойствие, без дразнещото ѝ дуднене. Ако това е цената, която трябва да платя, с удоволствие. - отсече лисицата.

- Аз не бих казал, че се злепоставяш, не слушай Крис, той напоследък съвсем не е с всичкия си. Животът тази вечер е прекрасен. - усмихна се Арус.

Крисчън хвърли скептичен поглед към Арус.
- Предполагам така ми се пада, след като цяла вечер се хвалих с широкоскроеността на южняците. - засмя се той. - Държа да те предупредя обаче, че дори там не гледаме с добро на око на хора, разхождащи се изцяло голи.