Партито на Дейвид

Аша от вежливост пое ръката на Крисчън.
- Да, всичко е наред, засега. - плахо отвърна Аша и хвърли бегъл поглед към Силиа.

Силиа скръсти ръце.
- Да съм те питала, Лилит? Ако не ми се налагаше, нямаше да го нося. - отвърна Силиа. - Върви говори с приятелките си.

Нана взе чашата си и отиде при Лилит и другите жени. Наемният убиец си говореше с някаква и не я гледаше в момента.
- Стига, Лилит. - изрече тя, очевидно прикривайки подигравателния си смях. - Не всички знаят как да се обличат, недей да си толкова груба.

- Сигурна ли сте? - със загриженост в гласа попита Крисчън. Стори му се, че жената се озърта наоколо, сякаш нещо я притесняваше. - Ако имате нужда от помощ, не се притеснявайте да ми кажете. Съпругът Ви е мой приятел, бих се радвал да помогна.

Лилит се засмя и се обърна към Нана.
"Е, то това си е така.", въздъхна жената и се обърна към Силиа. "Говоря с приятелките си, Силиа. Смятам те за такава, въпреки мнението ти за мен. Сега би ли ми казала защо ти се налага да носиш подобно нещо? Предният път беше, защото косата ти беше подстригана късо и грозно. И сега ли се случи подобно нещо?"

Аша въздъхна и сви устни.
- Притеснява ме поведението на принцеса Силиа спрямо мен, ако трябва да бъда честна. - тихо отвърна Аша. Все още нямаше да разкаже какво беше сторила.

Крисчън се изненада много от чутото.
- Поведението на Силиа към Вас? - с почуда в гласа отвърна той. - Познавам Силиа от дълго време, тя е добър човек, уверявам Ви, че не би Ви оскърбила целенасочено. Нещо случило ли се е между вас?

Силиа изсумтя.
- Не, не се е случило нищо подобно. Какво нося и ще нося си е изцяло моя работа, Лилит, затова не се меси в нея. - изрече принцесата.

- Госпожо Силиа, Лилит едва ли иска да го каже с лошо. - Нана сръга Лилит леко в ребрата, кикотейки се. - Просто тези дни е топло, не Ви ли е топло така?

Аша въздъхна.
- Съобщиха ни, че Афсол е изчезнал по време на мисия, което не ми се струва вярно. - отвърна принцесата. - Принцеса Силиа беше на почивка на безлюден остров, Афсол вероятно е там. Сега Сандреа отиде да го търси и съм убедена, че ще се върне с лоши новини, а скоро след това и Елвира ще замине, за да се "разсее". Всички ме правят на глупачка, защото се опитвам да спася себе си и дома си.

Силиа извъртя очи.
- Лилит не казва нищо с добро, но все едно. И не, не ми е топло с това нещо. - отвърна Силиа. Писна ѝ да се обяснява на някакви шматки.

"О, моля ти се. Винаги те съветвам как да подобряваш уменията си, но ти просто отказваш да ме слушаш. Щях ли да го правя, ако исках да ти навредя?", изрече Лилит.

Крисчън сви устни. От всички присъстващи, вероятно той беше последният, който можеше да даде съвет в тази ситуация. Предполагаше, че съпругата на Афсол бе в правото си да се чувства гневна и предадена.
- Съжалявам. - отвърна той. - Не съм особено запознат с браковете по сметка, но винаги съм смятал, че е кошмар и за двете страни. Ако таите чувства към Афсол, приемете извиненията ми, не желая да Ви наскърбявам допълнително. Той и Елвира действително имаха отношения, но дори аз не съм сигурен за естественото и сериозността им. Не бих желал да Ви подведа, уверявайки Ви, че съмненията Ви са безпочвени.

Силиа извъртя очи.
- Ти просто искаш някакви подробности, Лилит. Удари на камък с мен и Крис и не спираш да ни заливаш с идиотщините си.

- Но ние наистина сме загрижени. Наричате го "това нещо", не звучи като да го носите по Ваше желание. - невинно отвърна лисицата.

Аша поклати глава.
- Нямам чувства към него. Не бих си и позволила, защото този брак действително няма да продължи дълго. - изрече Аша. - Просто искам да бъда уважавана и да се чувствам в безопасност, но напоследък с принцеса Силиа това е последното, което чувствам.

- Разбира се, че не. - изрече Силиа. - Налага се заради онази тъпачка ей там. - посочи тя Аша и присви очи, когато я забеляза да си говори с Крисчън.

Лилит се засмя.
"Остригала ти е косата?", попита тя. "Не изглежда като лошо момиче."

- Простете, ако сметнете че се меся ненужно не очаквам да ми отговорите, но... Какво общо има Силиа с поведението на брат си? Дори и съмненията Ви да са истина, искрено Ви пожелавам все пак да не са, но ако не изпитвате чувства, защо не правите същото за времетраенето на брака си?

Аша още по-енергично поклати глава.
- Това е недопустимо! - изрече тя. - Баща ми ме предаде девица, не мога да бъда с други мъже. Пък и крал Селиандър желае да родя дете на сина му, не мога да върша подобни неща, не е правилно. Не мисля, че принцесата ме харесва и я разбирам. Съжалявам, че трябваше заради мен Афсол и Елвира да прекратят отношенията си. Не знам дали съм напълно права за предполагаемото изчезване на Афсол, но и да не съм, принцесата вече ме мрази.

Каво кончо и Курвито са източиха на тревата и играха на въртележка по чепове.

- Не, но посмя да стори нещо с косата ми, защото вярва в пълни глупости. - изсумтя Силиа. - И пак, това не е твоя работа.

Крисчън въздъхна тежко. Явно странните нрави на северняците се разпростираха и до други земи.
- Мога единствено да съчувствам на ситуацията, в която се намирате. Простете, но защо е толкова важно всичко да се случи толкова бързо?

"Колко пък лошо може да е?", засмя се Лилит.
Жената хвана шала на Силиа и се опита да го свали от главата ѝ. Беше ѝ трудно, явно добре го беше прикрепила. Силиа също не правеше нещата по-лесни.

Нана се отдръпна встрани. Притесни се, че действията на Лилит ще привлекат останалите и не искаше да бъде видяна как дърпа тази идиотка Силиа за косата. Все пак наблюдаваше с любопитство какво точно ѝ се бе случило.