Партито на Дейвид

- Милбърн, кралството от което съм, е въвлечено в две войни. Златото ни е почти на привършване, а без злато не можем да поддържаме армията си. Татко реши да ме омъжи за принц Афсол, защото крал Селиандър му обеща злато и помощ, в замяна на дете.

- А Вие какво мислите по въпроса? - попита Крисчън. - Желаете ли да жертвате толкова много?

Силиа хвана ръцете на Лилит и се опита да я отблъсне от себе си, но проклетницата не отпускаше захвата си.
- Пусни ме, ненормалнице! - извика принцесата и я избута от себе си с всичката си сила.

Далия забеляза Лилит и пиклата и се изсмя с глас. Не разбираше защо червенокосата жена толкова се връзва на простотиите на онази тъпачка. Беше повече от ясно че шалът е за съжаление и за привличане на внимание към безинтересната ѝ инак особа.

Аша тежко въздъхна.
- Аз нямам право на дума. В Милбърн жените се примиряват с всичко, което им бъде наредено. Нямаше как да откажа, иначе баща ми щеше да ме убие. Трябва да направя това, нямам избор.

Преди да падне на земята, Лилит бе успяла да издърпа един кичур коса изпод шала. Жената бързо се изправи на крака и огледа какво бе сторила. Избухна в смях, когато видя лилавия кичур коса на принцесата.
"Боядисала си косата си в лилаво и виниш Аша за това?"

Крисчън се задави с глътката си вино. Възмущението му от чутото му попречи да забележи за случващото се между Силиа и Лилит в момента.
- Простете, сигурно не съм разбрал правилно. Вие искате да се жертвате за място, което се държи по такъв отвратителен начин с дамите? На свой ред бих казал, че това е недопустимо. Шефът ми е в състояние Ви осигури охолен живот в която точка на света пожелаете. Само потвърдете и ще разговарям с него, не бива да се примирявате с този ужас, нито желая да смятате, че е нормално.

Силиа изсумтя от яд. Знаеше си, че тази проклетница ще направи нещо подобно.
- Не съм си боядисвала косата в лилаво, тъпачке. - извика принцесата. - Не бих направила подобно нещо.

Нана не беше сигурна кое е смешното, косата на Силиа не беше чак толкова зле боядисана, но все пак се засмя. Очевидно беше нещо, от което идиотката се срамува.

Аша поклати глава.
- Не мога да приема. Цял живот съм живяла по този начин, не мога да си позволявам своеволия. - отвърна тя. - А и баща ми сигурно ще ме намери след време, не мога да го ядосвам.

Лилит продължи да се смее.
"Не съм сигурна дали Крисчън би ти обръщал повече внимание и с лилава коса. Трябваше да поработиш върху сексуалните си умения, не върху косата си.", изрече жената.

Крисчън се усмихна.
- На никого на когото сме помогнали досега не се е налагало да се тревожи за последствия. Доверете ми се, имам достатъчно влиятелни приятели по тези земи. Постъпката на баща Ви е меко казано недопустима.

- Така живеем в Милбърн от векове. - изрече Аша. - Това е част от нашата култура и за добро или лошо, аз я следвам. Афсол предложи същото, но не мога да приема.

- Никога не бих си боядисала косата в този цвят доброволно, тъпачке. - изсумтя Силиа и опита да набута кичура обратно в шала. - Онази проклетница Аша си позволи да подмени пигмента на боята, защото си е втълпила, че Афсол не е изчезнал, а я лъже.

Крисчън въздъхна. Никога нямаше да се съгласи с подобно нещо, но не можеше да принуди жената.
- Съжалявам. - отвърна той. - Ако размислите, с удоволствие ще Ви съдействам.
Наемният убиец се огледа и едва сега забеляза Лилит и Силиа. Изненада се, когато видя цвета на косата на Силиа.

Лилит кимна.
"Със сигурност.", засмя се тя. "Не е защото предпочита лилавокоси. Няма да изместиш Моника, не виждам защо се опитваш въобще."

- Е и, какво от това? Отива Ви, госпожо Силиа. - кикотейки се изрече Нана. Нямаше представа коя е тази Моника и какво общо има.

Силиа изсумтя.
- Нищо такова не правя, Лилит. - изсъска Силиа. - Онази тъпачка е виновна.

Арус се изсмя с глас, наблюдавайки случващото се между Силиа и Лилит. Тъкмо се беше зарадвал, че не бе виждал Моника от известно време, Крис съвсем беше побъркал горкото момиче.

Аша забеляза, че Силиа се опитва да прикрие косата си и се престори на много притеснена.
- Цветът на косата ѝ... признавам, че аз го сторих. Бях ѝ ядосана и не помислих за последствията. Не разбирам и защо тя се ядоса толкова. - тихо продължи да говори Аша. - Бихте ли поговорили с нея? Чувствам се застрашена от нея, а в замъка няма кой да ме защити сега.

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- Не се тревожи. Макар и северняците също да имат доста обичаи, с които не съм съгласен, никой няма да те нарани заради нещо толкова незначително. - махна с ръка той. - Ще поговоря с нея.

- Тя ме плаши и има силна ръка. - изрече Аша. - Нарече ме алчна курва, наистина не знам защо толкова се вбеси.

Наемният убиец повдигна вежди.
- Това е крайно необичайно. - отвърна той. - Нищо непоправимо не е сторено, познавам поне трима в Кросфайър Муунлайт, които могат да поправят веднага "щетите". - през смях продължи наемният убиец.

На Лилит ѝ хрумна още една идея, с която да нарани Силиа, но трябваше да помоли Нана за помощ.
"Ела да се отдалечим от останалите.", изрече тя, гледайки лисицата.

Нана кимна и последва Лилит. Обърна се да види дали наемният убиец не е тръгнал след тях и си отдъхна, когато го видя все още да си говори с онази жена.
- Има ли нещо? - попита лисицата.