Партито на Дейвид

Силиа извъртя очи.
- Лилит не казва нищо с добро, но все едно. И не, не ми е топло с това нещо. - отвърна Силиа. Писна ѝ да се обяснява на някакви шматки.

"О, моля ти се. Винаги те съветвам как да подобряваш уменията си, но ти просто отказваш да ме слушаш. Щях ли да го правя, ако исках да ти навредя?", изрече Лилит.

Крисчън сви устни. От всички присъстващи, вероятно той беше последният, който можеше да даде съвет в тази ситуация. Предполагаше, че съпругата на Афсол бе в правото си да се чувства гневна и предадена.
- Съжалявам. - отвърна той. - Не съм особено запознат с браковете по сметка, но винаги съм смятал, че е кошмар и за двете страни. Ако таите чувства към Афсол, приемете извиненията ми, не желая да Ви наскърбявам допълнително. Той и Елвира действително имаха отношения, но дори аз не съм сигурен за естественото и сериозността им. Не бих желал да Ви подведа, уверявайки Ви, че съмненията Ви са безпочвени.

Силиа извъртя очи.
- Ти просто искаш някакви подробности, Лилит. Удари на камък с мен и Крис и не спираш да ни заливаш с идиотщините си.

- Но ние наистина сме загрижени. Наричате го "това нещо", не звучи като да го носите по Ваше желание. - невинно отвърна лисицата.

Аша поклати глава.
- Нямам чувства към него. Не бих си и позволила, защото този брак действително няма да продължи дълго. - изрече Аша. - Просто искам да бъда уважавана и да се чувствам в безопасност, но напоследък с принцеса Силиа това е последното, което чувствам.

- Разбира се, че не. - изрече Силиа. - Налага се заради онази тъпачка ей там. - посочи тя Аша и присви очи, когато я забеляза да си говори с Крисчън.

Лилит се засмя.
"Остригала ти е косата?", попита тя. "Не изглежда като лошо момиче."

- Простете, ако сметнете че се меся ненужно не очаквам да ми отговорите, но... Какво общо има Силиа с поведението на брат си? Дори и съмненията Ви да са истина, искрено Ви пожелавам все пак да не са, но ако не изпитвате чувства, защо не правите същото за времетраенето на брака си?

Аша още по-енергично поклати глава.
- Това е недопустимо! - изрече тя. - Баща ми ме предаде девица, не мога да бъда с други мъже. Пък и крал Селиандър желае да родя дете на сина му, не мога да върша подобни неща, не е правилно. Не мисля, че принцесата ме харесва и я разбирам. Съжалявам, че трябваше заради мен Афсол и Елвира да прекратят отношенията си. Не знам дали съм напълно права за предполагаемото изчезване на Афсол, но и да не съм, принцесата вече ме мрази.

Каво кончо и Курвито са източиха на тревата и играха на въртележка по чепове.

- Не, но посмя да стори нещо с косата ми, защото вярва в пълни глупости. - изсумтя Силиа. - И пак, това не е твоя работа.

Крисчън въздъхна тежко. Явно странните нрави на северняците се разпростираха и до други земи.
- Мога единствено да съчувствам на ситуацията, в която се намирате. Простете, но защо е толкова важно всичко да се случи толкова бързо?

"Колко пък лошо може да е?", засмя се Лилит.
Жената хвана шала на Силиа и се опита да го свали от главата ѝ. Беше ѝ трудно, явно добре го беше прикрепила. Силиа също не правеше нещата по-лесни.

Нана се отдръпна встрани. Притесни се, че действията на Лилит ще привлекат останалите и не искаше да бъде видяна как дърпа тази идиотка Силиа за косата. Все пак наблюдаваше с любопитство какво точно ѝ се бе случило.

- Милбърн, кралството от което съм, е въвлечено в две войни. Златото ни е почти на привършване, а без злато не можем да поддържаме армията си. Татко реши да ме омъжи за принц Афсол, защото крал Селиандър му обеща злато и помощ, в замяна на дете.

- А Вие какво мислите по въпроса? - попита Крисчън. - Желаете ли да жертвате толкова много?

Силиа хвана ръцете на Лилит и се опита да я отблъсне от себе си, но проклетницата не отпускаше захвата си.
- Пусни ме, ненормалнице! - извика принцесата и я избута от себе си с всичката си сила.

Далия забеляза Лилит и пиклата и се изсмя с глас. Не разбираше защо червенокосата жена толкова се връзва на простотиите на онази тъпачка. Беше повече от ясно че шалът е за съжаление и за привличане на внимание към безинтересната ѝ инак особа.

Аша тежко въздъхна.
- Аз нямам право на дума. В Милбърн жените се примиряват с всичко, което им бъде наредено. Нямаше как да откажа, иначе баща ми щеше да ме убие. Трябва да направя това, нямам избор.