Партито на Дейвид

- Ако не беше видял онези проклети картофи... - въздъхна лисицата. - Ще се отърва от проклетницата скоро, единствено трябва да измисля начин, по който да не бъда подозрителна.

Крисчън продължи да се смее.
- Разбрах от съпругата на брат ти за случилото се, не се тревожи, лесно поправимо е. Тя е доста притеснена, твърди че смяташ да я нараниш, заради тази шега. Уверих я, че тревогите ѝ са безпочвени, разбира се.

"Опечи сладки.", изрече Лилит. "Никой не би те винил, ако ѝ сложиш малко червена боровинка или кукуряк. Това са чудесни билки."

Силиа се засмя.
- Само дето не са безпочвени. Аз съм започнала, но идиотката не се е усетила, добре. - отвърна принцесата. - Нямам намерение наистина да я наранявам, но дълго ще съжалява за това.

- Не знам доколко е добра идея да бъде чрез храна. Ако вземе да умре, наемният убиец ще разбере и вероятно ще е първото, за което ще провери. - изсумтя лисицата. - Смятам просто да ѝ докарам удар с облеклото си, така или иначе не е далеч от този развой на събитията. - изсмя се Нана.

Крисчън се обърка. Онази жена... говореше истината?
- Извинявай, започнала си какво? - учудено отвърна мъжът.

"Пробвай със секс на двора си. Красива си, лесно би могла да си намериш компания.", изрече Лилит. "Ей тогава тази ще се гътне."

Силиа въздъхна.
- Малкото си отмъщение, защо? Наистина ли смяташ, че ще я оставя да ѝ се размине? Подиграваше се на това заедно с братовчед си, сега ще си плаща. - изрече принцесата. - И задето я посмяла да се прави на жертва и да се оплаква от мен на теб също няма да ѝ се размине.

- Разбира се, несъмнено смятам да направя това щом ми се появи възможност. - изкикоти се Нана. - Ако наемният убиец не предпочиташе да ми се кара за всичко, което правя, можеше да бъде прекрасно опитно зайче. Тъкмо щеше да допринесе за кончината на любимата си дъртофелница. Би било прекрасно.

Крисчън поклати невярващо глава.
- Признавам, че съм изключително объркан. С какво съпругата на брат ти е заслужила това, точно?

Лилит въздъхна.
"Надали щеше да се съгласи. Той е сдуханяк, едва ли щеше да е добре с това да прави секс на двора. Не знам как щеше да бъде под хипнозата ти обаче."

Юки изсумтя, слушайки думите на Нана. Прекрасно, дори и на толкова прекрасно създание беше досадил. Не можеше да я вини, че не желае особено да се занимава с идиот като него.

Силиа ядно въздъхна. Надяваше се онази проклетница да не е успяла по някакъв начин да настрои Крисчън срещу нея.
- Тя вярва, че Афсол е на безлюдния остров, на който си почивах. Казах ѝ, че не е така, Сандреа отиде да го намери, но тя не вярва. Решила е да подмени пигмента в боята ми и заради нея съм с лилава коса. - изсумтя принцесата. - Доста се забавляваше, когато разказваше какво е сторила на братовчед си. Нищо ли не трябваше да предприема?

- Сдуханяк? - изненадано отвърна Нана. - Не така ми го описваха жените в дома на този Арус. Нямам нужда да използвам хипноза за подобни неща, аз съм прекрасна, ако някой не ме харесва, значи е луд, или просто не харесва женски тела.

Лилит въздъхна.
"Носи му се слава, че е женкар, ама уви нищо такова не виждам у него сякаш.", изрече жената. "И явно е луд, щом не те е пожелал. Дървото съвсем го е развалило."

- Зависи. - през смях отвърна Крисчън. - Какво точно си предприела?
Мъжът наистина не разбираше къде е проблемът в цялата ситуация. Съпругата на Афсол беше реагирала незряло, но не беше сторила нищо сериозно.

- Дадох ѝ разхлабителен чай, нищо чак толкова лошо. Сега смятам да подменя сапунената ѝ вода с нещо, което да боядиса тялото ѝ в някакъв цвят. Не е познала.

Нана поклати глава.
- Нещо не се разбираме. Аз съм тази, която вече не го иска. Юки не каза нищо, когато ме помоли да дразня него и тази Силиа, в началото обмислях дали да не проверя дали слуховете са верни, но след отвратителното му държание и избора да вярва на онази психично нестабилна дъртачка, желанието ми се изпари.

Крисчън не успяваше да сдържи смеха си.
- Силиа, прости ми, на колко сте години и двете? - подигравателно изрече той.

"Юки щеше да получи онова, което иска, ако беше спала с него. Силиа щеше съвсем да изплиска легена."

Силиа присви очи.
- Не ме интересува нищо относно онази. Идеята е да не я наранявам, нали? Правя го. - изрече принцесата. - Иначе много добре знам как да отърва Елвира, Афсол, че дори и себе си от присъствието ѝ.

- Юки съвсем не го харесва. Което предполагам е нормално, макар и да не го споменава, защото дори и хиляди години по-късно да е все още бясна заради предателството му, тя никога няма да погледне друг след господаря на баща ми. Императорите са просто плячка за нея.

Крисчън изобщо не разбираше кое провокира Силиа да се държи толкова агресивно. Всички ли напоследък бяха загубили разсъдъците си?
- Би я убила, защото е... променила цвета на косата ти? Аз също съжалявам за ужасната ситуация, в която Афсол и Елвира се намират, но това не е ли прекалено?

"О, тя някога е била влюбена? Жалко, че нещата са се развили така.“, изрече Лилит. "И има нещо вярно, откакто се появи в Еритос, Юки не говори добре за Крисчън и Арус."

- Колкото и да не ми харесва, че е наоколо и се опитва да върши някакви неща, още не е за убиване. - въздъхна Силиа. - Това обаче не означава, че няма да ѝ погаждам номера, за да ѝ го върна.