Партито на Дейвид

- Зависи. - през смях отвърна Крисчън. - Какво точно си предприела?
Мъжът наистина не разбираше къде е проблемът в цялата ситуация. Съпругата на Афсол беше реагирала незряло, но не беше сторила нищо сериозно.

- Дадох ѝ разхлабителен чай, нищо чак толкова лошо. Сега смятам да подменя сапунената ѝ вода с нещо, което да боядиса тялото ѝ в някакъв цвят. Не е познала.

Нана поклати глава.
- Нещо не се разбираме. Аз съм тази, която вече не го иска. Юки не каза нищо, когато ме помоли да дразня него и тази Силиа, в началото обмислях дали да не проверя дали слуховете са верни, но след отвратителното му държание и избора да вярва на онази психично нестабилна дъртачка, желанието ми се изпари.

Крисчън не успяваше да сдържи смеха си.
- Силиа, прости ми, на колко сте години и двете? - подигравателно изрече той.

"Юки щеше да получи онова, което иска, ако беше спала с него. Силиа щеше съвсем да изплиска легена."

Силиа присви очи.
- Не ме интересува нищо относно онази. Идеята е да не я наранявам, нали? Правя го. - изрече принцесата. - Иначе много добре знам как да отърва Елвира, Афсол, че дори и себе си от присъствието ѝ.

- Юки съвсем не го харесва. Което предполагам е нормално, макар и да не го споменава, защото дори и хиляди години по-късно да е все още бясна заради предателството му, тя никога няма да погледне друг след господаря на баща ми. Императорите са просто плячка за нея.

Крисчън изобщо не разбираше кое провокира Силиа да се държи толкова агресивно. Всички ли напоследък бяха загубили разсъдъците си?
- Би я убила, защото е... променила цвета на косата ти? Аз също съжалявам за ужасната ситуация, в която Афсол и Елвира се намират, но това не е ли прекалено?

"О, тя някога е била влюбена? Жалко, че нещата са се развили така.“, изрече Лилит. "И има нещо вярно, откакто се появи в Еритос, Юки не говори добре за Крисчън и Арус."

- Колкото и да не ми харесва, че е наоколо и се опитва да върши някакви неща, още не е за убиване. - въздъхна Силиа. - Това обаче не означава, че няма да ѝ погаждам номера, за да ѝ го върна.

- Не знам цялата история, моят баща - Зарган е просто подчинен, така че също не е наясно с всичко. Юки и Неро са били заедно стотици години, но земите на техния вид са били завзети от Долината на Кошмарите. Неро е избрал да се присъедини към тях и сега е високопоставен демон, Юки е избягала. Той е причината в тялото ѝ да тече бавнодействаща отрова, която подтиска силите ѝ. Долината на Кошмарите не може да си позволи някой толкова силен като нея да се разхожда на свобода, но не са успяли и да я държат в плен дълго.

"А тя защо не се е съгласила също да стане демон или не е могла?"

Наемният убиец сви рамене. Наистина не разбираше защо напоследък отношенията между всички в Еритос бяха толкова обтегнати. Не живееха с Арус, не познаваха истинско страдание.
- Наистина не смятам че всичко това е нужно и от двете страни. Бракът на тази жена и Афсол е наистина нелеп, но единствено той е този, който би могъл да разреши това. Междувпрочем, той е добре, нали? - Крисчън също намираше за логично Афсол да се отдалечи, за да не бъде в центъра на тези свади.

- Защото демоните са избили цялата им раса, Юки таи доста гняв към тях и я разбирам. Макар и да съм просто продукт на експеримент и да не съм дори истински йокай, Долината на Кошмарите не е особено приятно място.

Силиа поклати глава.
- Надявам се да е. - изрече принцесата. - Негов колега дойде да ни съобщи, че е изчезнал. Не е типично за него. Трябвало да се върне, за да докладва за мисията си, но не го е сторил. Надявам се Сандреа да го намери и да е жив и здрав.

"Предполагам.", изрече Лилит. "Не си истински йокай? Не ми е хрумвало."

- Надявам се скоро да се завърне жив и здрав. И да не се налага да погребва съпругата си междувременно. - отвърна Крисчън. - Не е ли възможно да се помирите? За добро или лошо, изглежда че ще останете семейство. Попитах я, тя отказа помощ със странната си ситуация. Преди да си попитала - да, аз също не я разбирам.

- С нищо не се различавам от тях! - оправда се Нана. - Естествено, никога няма да имам повече от три опашки, съответно винаги ще бъда по-слаба, но това пак ме поставя доста по-горе от всички човеци. Стига да го нямаше онова проклето устройство, с което наемният убиец не спира да ме заплашва... - изсумтя лисицата.

- Афсол ѝ беше предложил нещо подобно, тя му отказа. Не знам какъв ѝ е проблемът. - изрече Силиа.
Щеше ѝ се да го покани тази вечер, но реши да не пробва, че с тая лилава коса съвсем щеше да ѝ умре желанието.
- Няма да сме семейство с нея още дълго.

- Освен ако Афсол не пожелае да я задържи. - отвърна Крисчън през смях. - Но се опасявам, че в кралство Еритос ще свърши оцветителния пигмент при такъв развой на събитията.