Партито на Дейвид

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички без тъпата Свиня и си тръгна.

- Не бих таил нищо друго, освен неприязън към място, което се отнася така с целия ми пол, опасявам се че разбиранията им са твърде далеч и от мен. - поклати глава Крисчън.

Каво са изпърдя мощно и плака сълзички щото курвата отлетя без да го обслужи пак. Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките.

"Едва ли ще се спре, след като е разбрал какво е да си под хипноза.", изрече Лилит. "Защитава дъртата?"

- Не знам дали са го приели за правилно, щом така живеят. - изрече Силиа. - Щом е решила да се връща там, откъдето е дошла, кои сме ние да я спираме?

Конър цъкаше с език през повечето време. Не разбираше ко я беше прихванало тъз мръсница Силиа. Ся с лилава коса ли щеше да се разхожда за да се хареса на шибания дългуч? Нямаше да се получи.

- Постоянно! - намуси се лисицата. - Тя постоянно го търси, за да се оплаква от мен и той всеки път идва и ми търси сметка, сякаш глупостите, които си измисля са истина. Последно твърдеше, че съм била наела някакъв да я изнасили. Никога не бих си губила времето с нещо подобно, онзи просто беше непоправим грозник и се пошегувах с него. Как мога да съм виновна, че наистина е отишъл да търси "отчаяната ми за секс съседка"?

- Разбирам, че очевидно не я харесваш, но все още не мога да забравя това, което ми разказа. Там живеят невинни момичета, които страдат ежедневно заради нечия прищявка. Не мога да се съглася, че това е нормално. Вероятно са просто южняшките ми корени. - засмя се Крисчън, макар и да не му беше особено забавно.

Лилит се засмя.
"Божества.", продължи да се смее жената. "Нямам представа какво му става, може би просто ѝ угажда, за да го остави на мира."

- Само че това е доста глупаво, ако е истина, тъй като тя вижда, че номерата ѝ минават. Естествено, че ще продължи да го прави! Вече вдигам ръце и от двама им. Според него аз съм тази, която трябва да се съобразява. Не съм съгласна и не смятам да го правя!

- Аз нямам и представа защо не са се опитали да променят нещо, не познавам съвсем историята на това кралство, надали и вече ще се опитам да я опозная. - въздъхна ядно Силиа. - Не знам защо и бащ... крал Селиандър е решил да им помага, но и той е непоправим изрод, така че не ме учудва.

"Разбира се.", изрече Лилит. "Ти можеш да правиш каквото пожелаеш в дома си, тя е тази, която не бива да си вре носа там, където не ѝ е работа. Жалко обаче, че всички дъртачки правят подобни глупости."

Нана въздъхна.
- Ами аз познавам само тази, излага ме и на публични места. Преди време ми се развика на площада в центъра. - скръсти ръце лисицата.

- Отношенията между кралските особи са уви нещо, което никога няма да разбера. - сви устни Крисчън.

Силиа тежко въздъхна.
- Не ти и трябва. Вече не съм кралска особа, не ми и трябва да разбирам подобни неща. - изрече тя.

"Тая съвсем се е обсебила.", въздъхна Лилит. "Да, добре ще е да се отървеш по-бързо от нея."

- И аз на това се надявах, но уви. - скръсти ръце Нана.

- Може би така е по-добре, действително. Извини ме за момент. - Крисчън чуваше разговора на Лилит и Нана и се приближи до двете жени. - Надяваше се на какво по точно?

Халон реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички и тръгна към замъка си.

- На това да спреш да защитаваш онази изкуфяла дъртофелница например. - изсумтя лисицата. - Разбира се, че се шегувах, нямам намерение нищо да ѝ правя, можеш да спиш спокойно.

Силиа извъртя очи, когато забеляза, че Крисчън отива при Нана и Лилит. Тя реши да отиде при Аша.
- Оплаквала си се от мен на Крис, така ли? - изсъска тя. - Няма да се разберем така с теб, струва ми се.

- Ако нещо се случи с нея тези дни, трудно би било да повярвам, че някой друг е виновен. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Блейд реши, че е време да си вървят с Конър. Съпругът му и без това не спираше да се цупи. Той пожела лека вечер на всички и задърпа Конър към замъка.

- Чакай малко. - вдигна длани Нана. - Първо, ти не си ли наемен убиец? Работата ти е да отнемаш животи, не да ги пазиш! Второ, ако дъртачката вземе да получи удар, надничайки постоянно през оградата сякаш животът ѝ зависи от това, не виждам как би било моя вина.

- Нищо такова не съм правила. - изрече Аша. - Аз ще си вървя.