Партито на Дейвид

Преди да падне на земята, Лилит бе успяла да издърпа един кичур коса изпод шала. Жената бързо се изправи на крака и огледа какво бе сторила. Избухна в смях, когато видя лилавия кичур коса на принцесата.
"Боядисала си косата си в лилаво и виниш Аша за това?"

Крисчън се задави с глътката си вино. Възмущението му от чутото му попречи да забележи за случващото се между Силиа и Лилит в момента.
- Простете, сигурно не съм разбрал правилно. Вие искате да се жертвате за място, което се държи по такъв отвратителен начин с дамите? На свой ред бих казал, че това е недопустимо. Шефът ми е в състояние Ви осигури охолен живот в която точка на света пожелаете. Само потвърдете и ще разговарям с него, не бива да се примирявате с този ужас, нито желая да смятате, че е нормално.

Силиа изсумтя от яд. Знаеше си, че тази проклетница ще направи нещо подобно.
- Не съм си боядисвала косата в лилаво, тъпачке. - извика принцесата. - Не бих направила подобно нещо.

Нана не беше сигурна кое е смешното, косата на Силиа не беше чак толкова зле боядисана, но все пак се засмя. Очевидно беше нещо, от което идиотката се срамува.

Аша поклати глава.
- Не мога да приема. Цял живот съм живяла по този начин, не мога да си позволявам своеволия. - отвърна тя. - А и баща ми сигурно ще ме намери след време, не мога да го ядосвам.

Лилит продължи да се смее.
"Не съм сигурна дали Крисчън би ти обръщал повече внимание и с лилава коса. Трябваше да поработиш върху сексуалните си умения, не върху косата си.", изрече жената.

Крисчън се усмихна.
- На никого на когото сме помогнали досега не се е налагало да се тревожи за последствия. Доверете ми се, имам достатъчно влиятелни приятели по тези земи. Постъпката на баща Ви е меко казано недопустима.

- Така живеем в Милбърн от векове. - изрече Аша. - Това е част от нашата култура и за добро или лошо, аз я следвам. Афсол предложи същото, но не мога да приема.

- Никога не бих си боядисала косата в този цвят доброволно, тъпачке. - изсумтя Силиа и опита да набута кичура обратно в шала. - Онази проклетница Аша си позволи да подмени пигмента на боята, защото си е втълпила, че Афсол не е изчезнал, а я лъже.

Крисчън въздъхна. Никога нямаше да се съгласи с подобно нещо, но не можеше да принуди жената.
- Съжалявам. - отвърна той. - Ако размислите, с удоволствие ще Ви съдействам.
Наемният убиец се огледа и едва сега забеляза Лилит и Силиа. Изненада се, когато видя цвета на косата на Силиа.

Лилит кимна.
"Със сигурност.", засмя се тя. "Не е защото предпочита лилавокоси. Няма да изместиш Моника, не виждам защо се опитваш въобще."

- Е и, какво от това? Отива Ви, госпожо Силиа. - кикотейки се изрече Нана. Нямаше представа коя е тази Моника и какво общо има.

Силиа изсумтя.
- Нищо такова не правя, Лилит. - изсъска Силиа. - Онази тъпачка е виновна.

Арус се изсмя с глас, наблюдавайки случващото се между Силиа и Лилит. Тъкмо се беше зарадвал, че не бе виждал Моника от известно време, Крис съвсем беше побъркал горкото момиче.

Аша забеляза, че Силиа се опитва да прикрие косата си и се престори на много притеснена.
- Цветът на косата ѝ... признавам, че аз го сторих. Бях ѝ ядосана и не помислих за последствията. Не разбирам и защо тя се ядоса толкова. - тихо продължи да говори Аша. - Бихте ли поговорили с нея? Чувствам се застрашена от нея, а в замъка няма кой да ме защити сега.

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- Не се тревожи. Макар и северняците също да имат доста обичаи, с които не съм съгласен, никой няма да те нарани заради нещо толкова незначително. - махна с ръка той. - Ще поговоря с нея.

- Тя ме плаши и има силна ръка. - изрече Аша. - Нарече ме алчна курва, наистина не знам защо толкова се вбеси.

Наемният убиец повдигна вежди.
- Това е крайно необичайно. - отвърна той. - Нищо непоправимо не е сторено, познавам поне трима в Кросфайър Муунлайт, които могат да поправят веднага "щетите". - през смях продължи наемният убиец.

На Лилит ѝ хрумна още една идея, с която да нарани Силиа, но трябваше да помоли Нана за помощ.
"Ела да се отдалечим от останалите.", изрече тя, гледайки лисицата.

Нана кимна и последва Лилит. Обърна се да види дали наемният убиец не е тръгнал след тях и си отдъхна, когато го видя все още да си говори с онази жена.
- Има ли нещо? - попита лисицата.