Партито на Дейвид

- Тя твърди, че трябва да изчака малко, преди да се боядиса отново. - изрече тихо Аша. - Аз обаче наистина не разбирам гнева ѝ. Вярно, не е типичен цвят, но и онази жена също не е с обичаен цвят. - посочи тя Нана.

- Тук... Можеш да видиш всичко. - усмихна се Крисчън. - Не се тревожи, дори и на север да не разполагат с обучени фризьори, на юг не изпитваме подобна липса. Нищо сериозно не се е случило и никой не е бил наранен, това е най-важното.

"Не знам колко си силна, но...", Лилит тихо се изкикоти. "Силиа принципно не харесва особено много лилавокоси жени, защото въпросната Моника е жената, в която Крисчън е влюбен. И сега, след като Силиа изглежда така... дали би могла да го хипнотизираш и той да я нарече с името на Моника, когато са заедно? Тази тогава вече ще полудее на макс."

- Тя е достатъчно бясна и търпението ѝ към мен се топи бързо. - въздъхна Аша. - Просто не желая да се чувствам застрашена от нея в замъка.

Нана се изсмя.
- Странно, дори и когато беше под влиянието на силите ми, нито веднъж не е споменавал жена на име Моника. И щом е с нея, какво прави тук с тази? Също така, за огромно съжаление не мисля, че дори Юки би била способна да стори това. Нашите сили са за наше удобство, мога да го накарам да я нарече така сега, но не и на място, където аз не присъствам. - отвърна лисицата.

"Е, Моника не го обича, защото той е просто слуга, служил на семейството ѝ.", сви рамене Лилит. "И жалко, това щеше да е епично."

- Защо е нужно да споделяте един дом? - изненадано отвърна Крисчън, сетне въздъхна. - Предполагам, че единствено съпругът Ви би могъл да разреши този казус, надявам се че не му се е случило нищо лошо.

Елвира отиде да си налее вино. Лилит прекаляваше с простотиите си.

- Ами принцесата живее в замъка на Афсол, аз няма къде другаде да ида, а представям си какво ще стане, ако я помоля да си отиде. - изрече Аша. - Просто поговорете с нея, може да се слуша в думите ви. Виждам, че не сте ѝ безразличен.

- Съгласна съм. - продължи да се смее Нана. - Само че не е никак глупав, Юки ме подведе относно това. Шансът да е забравил проклетото устройство на гнома е малък. Докато съм около него, не мога да му сторя нищо особено, за жалост. Това всъщност доста ме плаши, знам ли кога ще превърти и ще ме убие?!

Колкото и да опитваше да набута кичура обратно в шала, той не искаше да се прибере. Накрая Силиа се разгневи още повече и свали проклетото нещо от главата си. И без това всички бяха разбрали, нямаше за какво повече да го крие.

Крисчън се усмихна.
- Доста по-бърз начин би бил Вие да приемете моето предложение. Аз и Силиа сме близки, но не мога да я помоля да напусне дома на собствения си брат. Опасявам се, че това е нещо, което само той може да стори.

Каво са кръсти и пада и става Силия лилава станала завалийката напрао метеора да пада къде да са дяват не знай не знай.

"Не мисля, че би те убил.", изрече Лилит. "От тук присъстващите онзи тъмен елф го е разгневявал най-много и дори и него не е убил, затова не мисля, че има от какво да се притесняваш."

- Той се държи отвратително с мен, съвсем в правото си съм да го мисля. - скръсти ръце Нана. - Не знам защо вярва на онази ненормална дъртофелница, на косъм бях да се разправя с нея и той пак се появи да я спаси.

- Не мисля, че Афсол би го сторил отново. - изрече Аша. - Елвира доста го дразни задето я отпрати, надали ще стори това и със сестра си. Не искам от вас да я изгоните, нищо подобно. Просто я помолете да не ми причинява нищо лошо, дори не знам защо толкова превъртя относно този цвят.

- Разбира се, че няма да Ви нарани относно такава невинна шега. Но ако отношенията Ви са в цялост лоши, се опасявам че не бих могъл да повлияя на мнението ѝ. - отвърна Крисчън.

- Не съм сигурна, че в нейните очи е невинна. - изрече Аша. - Просто поговорете с нея, дано ви послуша.

Лилит въздъхна.
"Аз пък не разбирам проблема на тая бабичка. И жалко, че не си успяла да се отървеш от нея."

- Не смятам, че има нужда да се притесняваш за тази ситуация. Ще поговоря с нея, но не вярвам да таи лоши чувства. - отвърна Крисчън и се приближи до Силиа. - Здравей, интересен... избор. - усмихна се той.

- Дори нямаше да сторя нищо. Смятах просто да сготвя миди и да я почерпя. Не съм виновна аз, че не се справям добре в готвенето. - сви рамене Нана и се засмя. - За съжаление обаче наемният убиец се появи точно, когато отивах да ги ловя и настоя да дойде с мен. Вероятно се усети, защото после настоя да вечеряме в имението на онзи негов шеф.

Силиа ядно въздъхна.
- Не съм си го избрала аз! - изрече тя. - Исках да е много светъл пепел от рози, не лилаво!

Крисчън продължи да се смее.
- Тоест... цвета на Нана? Бях останал с впечатление, че не ти е особено приятна. - отвърна той.

"Разбира се. Морските дарове несготвени добре, може да са смъртоносни.", изрече Лилит. "Той не е глупав."

Силиа скръсти ръце.
- Много по-светло и от нейното. - изрече тя. - И да, не ми е никак приятна.