Партито на Дейвид

- Не знам цялата история, моят баща - Зарган е просто подчинен, така че също не е наясно с всичко. Юки и Неро са били заедно стотици години, но земите на техния вид са били завзети от Долината на Кошмарите. Неро е избрал да се присъедини към тях и сега е високопоставен демон, Юки е избягала. Той е причината в тялото ѝ да тече бавнодействаща отрова, която подтиска силите ѝ. Долината на Кошмарите не може да си позволи някой толкова силен като нея да се разхожда на свобода, но не са успяли и да я държат в плен дълго.

"А тя защо не се е съгласила също да стане демон или не е могла?"

Наемният убиец сви рамене. Наистина не разбираше защо напоследък отношенията между всички в Еритос бяха толкова обтегнати. Не живееха с Арус, не познаваха истинско страдание.
- Наистина не смятам че всичко това е нужно и от двете страни. Бракът на тази жена и Афсол е наистина нелеп, но единствено той е този, който би могъл да разреши това. Междувпрочем, той е добре, нали? - Крисчън също намираше за логично Афсол да се отдалечи, за да не бъде в центъра на тези свади.

- Защото демоните са избили цялата им раса, Юки таи доста гняв към тях и я разбирам. Макар и да съм просто продукт на експеримент и да не съм дори истински йокай, Долината на Кошмарите не е особено приятно място.

Силиа поклати глава.
- Надявам се да е. - изрече принцесата. - Негов колега дойде да ни съобщи, че е изчезнал. Не е типично за него. Трябвало да се върне, за да докладва за мисията си, но не го е сторил. Надявам се Сандреа да го намери и да е жив и здрав.

"Предполагам.", изрече Лилит. "Не си истински йокай? Не ми е хрумвало."

- Надявам се скоро да се завърне жив и здрав. И да не се налага да погребва съпругата си междувременно. - отвърна Крисчън. - Не е ли възможно да се помирите? За добро или лошо, изглежда че ще останете семейство. Попитах я, тя отказа помощ със странната си ситуация. Преди да си попитала - да, аз също не я разбирам.

- С нищо не се различавам от тях! - оправда се Нана. - Естествено, никога няма да имам повече от три опашки, съответно винаги ще бъда по-слаба, но това пак ме поставя доста по-горе от всички човеци. Стига да го нямаше онова проклето устройство, с което наемният убиец не спира да ме заплашва... - изсумтя лисицата.

- Афсол ѝ беше предложил нещо подобно, тя му отказа. Не знам какъв ѝ е проблемът. - изрече Силиа.
Щеше ѝ се да го покани тази вечер, но реши да не пробва, че с тая лилава коса съвсем щеше да ѝ умре желанието.
- Няма да сме семейство с нея още дълго.

- Освен ако Афсол не пожелае да я задържи. - отвърна Крисчън през смях. - Но се опасявам, че в кралство Еритос ще свърши оцветителния пигмент при такъв развой на събитията.

"Дори не знам какво точно представлява. Щом може да изключва силите ви, сигурно го пази като очите си."

- Не успях да го видя, той ме изпревари! - ядно изсумтя лисицата. - Никак не ми харесва тази работа, не съм свикнала да бъда толкова безпомощна. Ако дъртата разбере с какво се занимава и просто му поръча да ме убие, какво ще правя?

- По-скоро ще се организират повече погребенията, отколкото ще ми се иска. - засмя се Силиа. - Афсол няма да я задържи. Чувства се ужасно, че не може да продължи отношенията си с Елвира, с нея е същото. Единственият му шанс да разкара Аша по-бързо е, ако тя забременее, но това няма да се случи също. Не би оставил детето си да расте без баща.

- След като всичко това е безпредметно, защо просто не уведоми баща Ви за намеренията си и не приключи този фарс? Наистина не разбирам. Предполагам е за добро, никога не бих успял да се примиря с такъв живот. - отвърна Крисчън замислено.

- Има нещо, което той отказва да сподели с нас. - въздъхна тежко Силиа. - В началото не е искал да се жени за Аша, не знам какво го е накарало изведнъж да се съгласи.

"Не мисля, че би се съгласил. Надали ще те убие без реална причина.", изрече Лилит. "Това, че се обличаш неприлично, според думите на изкуфялата бабка не е основание да бъдеш убита."

- Трябва да е абсолютно луд, за да ме убие за такова нещо. - скръсти ръце лисицата. - Трябва да е благодарен, вместо да ми се прави на интересен.

- На мен също ми звучи прекалено странно. Възможно ли е да е чак толкова състрадателен и просто да е приел злата ѝ участ присърце, взимайки я за съпруга, за да я отърве от живота във въпросното кралство? - саркастично подметна той.

Лилит въздъхна.
"Той на всички ни се прави, свикнали сме му вече."

- Нима? Какво е направил?

- Не мисля, че с лека ръка би захвърлил онова, което имаше с Елвира до онзи момент. - изрече Силиа. - Ще трябва да я изтраем още няколко месеца. Тогава бракът им ще се разпадне и тя ще си тръгне от тук.

"Отказва да се занимава с красиви и опитни жени, държи се хладно и към Арус, а уж са много добри приятели.", изрече Лилит. "Ще му свикнеш скоро."

- Бях готов да ѝ помогна да се устрои другаде още сега, но уви, тя отказа. - въздъхна мъжът.

- Защото иска да забременее, за да може крал Селиандър да издържа кралството ѝ. - изрече Силиа. - Не я разбирам, но и не искам.

Нана извъртя очи.
- Шефът му също е странен тип, но Юки не беше казала нищо за него, затова не съм си губила времето да го опознавам. Не се интересувам особено и от това с какви жени се "занимава", иска ми се единствено да спре да ме заплашва с проклетото устройство, да спре да ме следи и да защитава дъртофелницата!