Търсене

- Аз също! Ще чакам с нетърпение. - за пореден път излъга лисицата, след което побърза да се облече и почти бегом си тръгна от къщата на Пейтън. Това беше най-отвратителното нещо, което ѝ се беше случвало.

Пейтън беше на върха на щастието. Най-после беше намерил нормална жена и тя несъмнено скоро щеше да му стане съпруга. - Както желаете, прекрасна лейди. Надявам се скоро да се видим пак!

Лисицата побърза да поклати отрицателно глава. - Не, не, моля Ви не. Казах Ви, стриктни са. По-добре да не знаят за... нас все още. - продължи да лъже тя. Трябваше бързо да се махне от тук.

- Разбира се, колко съобразително. - усмихна се Пейтън. - Желаете ли да Ви изпратя до дома Ви?

- Благодаря Ви. - едва успя да отвърне Нана, без очевидния ѝ гняв да излезе наяве. - Сега ще се наложи да се прибера. Имам... стриктни родители.

Пейтън се замисли. Имаше логика. Долните курви като Беатрис не се държаха така, но това беше почтена жена. Не можеше да предлага брак толкова прибързано. - Разбира се, прекрасна моя лейди. Ще Ви дам времето, от което се …

Нана бе хваната в изненада първо от преждевременното свършване на Пейтън, а после и от внезапното му предложение за брак. Никакви пари не си струваха тази нелепост. Лисицата поклати глава. - Милорд, опасявам се че прибър…

Тъй като от Беатрис насам не бе бил интимен с жена, Пейтън свърши доста бързо. Понеже пенисът му бе твърде малък, семенната течност просто се разля по бедрата на жената. Мъжът стана и започна да облича дрехите си. - Благ…

Нана не усещаше абсолютно нищо, освен болката от блъскащите се чужди бедра в нейните. Тя използва това в своя полза, правейки гримаса и преструвайки се, че изпитва нещо. Надяваше се този цирк да приключи по-скоро, дори с…

Пейтън се възкачи върху жената и се опита да проникне в нея. Поради размера на пениса му, това изобщо не се случваше, но за него беше достатъчно. Мъжът започна да се движи бързо напред-назад и да стене силно.

Нана изсумтя, но се постара да прикрие изражението си. Тя се усмихна отново и се излегна на леглото. Вече определено съжаляваше, че послуша Далия. Това беше нелепо.

След известно време, Пейтън реши друго. Той дръпна жената встрани от себе си. - Лейди Нана, сега бих искал да Ви еба. Моля, легнете. - със съвсем монотонен глас изрече той.

Нана едва успя да сдържи смеха, който я напушваше. Не стига, че бе така ощетен от природата, ами и изобщо не знаеше как да се държи в леглото. - С удоволствие. - едва-едва успя да отвърне тя, без да се разсмее. Не беше с…

- Прекрасна лейди, бихте ли ми лапнала хуя? - безсрамно попита Пейтън. Макар и да не го осъзнаваше, прекалено малкият размер на пениса му обикновено бе причината жените да не желаят да бъдат интимни с него, съответно мла…

Нана повдигна вежди, при вида на голото тяло на мъжа пред себе си. Този като жена ли беше роден?! Пенисът му почти не се виждаше. Тя сведе глава, но не видя отвор отдолу. Вероятно наистина беше мъж, колкото и да бе трудн…

Пейтън реши да не чака повече и на свой ред съблече дрехите си, сетне се приближи към жената.

Нана се изкикоти тихо. - А колко още по-великолепни неща може да сътвори. - сластно изрече тя.

Пейтън реши да влезе в спалнята. Надяваше се, че след като преспи с тази прекрасна жена, тя ще се съгласи да му стане съпруга. Зениците му се разшириха от почуда, когато забеляза Нана чисто гола върху леглото си. - Лейди…

Нана взе една от торбите и се усмихна отново, след което влезе в спалнята. Знаеше, че точно това ще се случи, затова предпочете да избере млад мъж. Не искаше да си ляга с дъртаци. Тя не облече нито един от чифтовете, вме…

- Прекрасно име, лейди Нана. - не звучеше характерно за Кросфайър Муунлайт, но Пейтън не смяташе да се оплаква. Даже вероятно беше още по-добре. - Може би желаете вече да пробвате бельото? Спалнята е ето там. - усмихна с…

- Казвам се Нана. - усмихна се лисицата. Надяваше се този по-бързо да мине към същественото, защото ѝ писваше да се преструва на заинтересована.

- Не е по-интригуващо от Вас, лейди... Прощавайте как е името Ви? - в радостта си от тази среща, Пейтън съвсем беше забравил да я попита.

Нана си отдъхна мислено. Вероятно тази малка и неугледна къща беше просто ексцентризъм. Със сигурност щеше да го убеди да купи по-голяма, след като се оженеха. - Звучи интригуващо. - чаровно се усмихна лисицата.

- Чичо ми е великият лорд Август Клемингс. Фамилията ми притежава най-голямата винарна в Кросфайър Муунлайт. А тук хората пият много вино! - с гордост изрече Пейтън, макар и да прикриваше доста голяма част от случилото с…

Нана дойде с Пейтън до имението му. Беше по-малко от това на Арус, в ума на лисицата започваха да се прокрадват известни съмнения. Плюс това, не беше съвсем отделено, имаше и други къщи в близост. Ами ако този я лъжеше? …