Търсене
138 поста в „Пазарска улица“
Силиа остана загледана в пътя още няколко секунди, след което тръгна заедно с Розан. Принцесата не можеше да изтълкува казаното от жената, но запомни всяка дума. И тя усещаше, че нещо не е особено наред, но изглежда наис…
- Небивалиците на някаква старица. Розан взе кошницата от земята и се обърна към Силиа отново. - Да се прибираме.
Силиа беше изненадана. Тази жена гледа ли ѝ? - Какво беше това?
Старицата се доближи до Силиа още повече и стисна ръката ѝ. - Нещо зло идва за теб. Приближава с всеки изминал ден. - започна да говори тя бързо. - За да получиш онова, което най-много искаш, ще трябва да платиш с живот.…
- Не, самата истина е. Не си точно прокълната, то не е проклятие в смисъла на проклятието, но душата ти гние. - отвърна старицата. - Това са лоши поличби.
Силиа не знаеше какво да каже. Тази жена добре ли беше? - Госпожо, това са небивалици.
Розан остави кошницата си на земята и сложи ръка върху дръжката на камата. - Госпожо, бива ли на тези години да преследвате непознати и да им говорите така?
Възрастната жена се доближи на безопасно разстояние към двете жени. - Трябва да ти кажа нещо, момиче. Аз съм гадателка, от известно време ми излизаш по време на сеанси. - отвърна жената. - Ти си прокълната.
Силиа спря да върви и рязко се обърна. Възрастната жена спря на мястото си. - Можем ли с нещо да ви помогнем, госпожо? - попита принцесата. Нямаше да обвини някаква старица в нещо, все още.
Двете вървяха и Розан от време на време обръщаше глава дискретно, но виждаше с периферното си зрение, че старицата върви след тях. - Чудесно, стариците не са онова, което бяха.
Силиа напазарува всичко, което ѝ бе нужно и реши да се приберат през заобиколния път. По него не минаваха много хора, тъкмо щеше да разбере дали наистина старицата ги следи.
- Забелязах. Да убием обаче някаква старица насред улицата ще е ужас. - отвърна жената. - Ще го мислим, ако продължи.
Силиа и Розан разглеждаха пазарите и принцесата купуваше плодове, зеленчуци и други неща, които щяха да ѝ трябват за седмицата. Тя бе забелязала, че непозната за нея старица върви след тях и подозрително спира всеки път,…
Крисчън беше изненадан от внезапната целувка на Силиа, жената дори не му бе оставила възможност да отвърне преди да се отдалечи в неизвестна посока. Той се подсмихна на себе си, сетне остави кесия със злато за сметката, …
Силиа тежко въздъхна. - Трябва да съжаляваме всички роби попаднали в домакинството на Каво. Предвид как се държи по партитата съм убедена, че не се държи по-мило с тях. - отвърна принцесата и се изправи от мястото си. - …
- За съжаление случилото се със Зола е необратимо, но и Арус не знаеше твърде много, за съжаление. Или може би за щастие. - отвърна Крисчън. - Диа е тази, която всички трябва да съжаляваме, Арус я продаде на коняря.
Силиа леко се изсмя. - Дори не знам как е мислела, че златото от продажбата ще ѝ бъде дадено. - отвърна тя. - Относно другото, да. Да попаднеш на Конър не завършва добре за никого. Предполагам, че след като Блейд се появ…
Крисчън поклати глава в отрицание. - Зола никога не е била куртизанка. - отвърна той. - Поради случилото се с нея обаче изглежда по този начин, изглежда този мъж я е запомнил. - въздъхна мъжът. - Маида действително беше …
- Ако беше мъж нямаше да има такива проблеми. - изрече Силиа. - Не предполагах, че ще чуя имената на Зола и Маида в някакъв странен разговор, но предвид, че повечето са били проститутки, нормално.
- За съжаление това е и отговорът защо повечето роби, с които Арус търгува са жени. - отвърна Крисчън. - Тук предимно това се търси. За огромно съжаление на Лилит, предвид колко пъти е задавала този въпрос. - засмя се то…
Силиа реши да се премести на масата на Крисчън. Тя взе абсента и чашата си. - Учудващо, да. - отвърна тя. - Предполагам, че с подобен бизнес няма как да избегне такива като тези двамата.
След като двамата мъже си тръгнаха, Крисчън се обърна към Силиа, масите и без това бяха близо. - Съжалявам за това. Арус има доста подозрителни клиенти, за мое огромно съжаление. Всичко с теб наред ли е? - попита той.
Джон кимна и пожела лек ден на Крисчън, след което последва чичо си.
- Това е добре. - кимна Гарик. - Утре сутрин ще изпратя слуги да го донесат. Хайде, Джон, трябва да тръгваме!