Търсене

Инна сви рамене и продължи да чисти двора от листата. Ако Силиа се прибереше, щеше да ѝ съобщи.

Крисчън се изненада да чуе това, но в крайна сметка, макар и да изглеждаше сякаш Силиа не желае да поддържа никакви отношения с брат си, вероятно бе решила да промени това, което бе съвсем в реда на нещата. - Разбирам. В…

Инна си спомни разговора, който бе дочула между Силиа и Розан. - Мисля, че с госпожица Розан отидоха на обяд във вилата на принц Афсол. Не знам дали още са там.

Крисчън се изненада да чуе това. Нима Силиа беше изпратила поканата, за да се пошегува с него? - Странно. Получих покана от нея да ѝ гостувам тук. Навярно е излязла за кратко? - попита той.

Инна вече се дразнеше. Трябваше да говори със Силиа да извикат някоя робиня тук, нямаше тя постоянно да чисти листата из двора. Жената забеляза мъж да приближава и се доближи. - Здравейте. Господарката Силиа я няма в мом…

Крисчън дойде до лятната вила на Силиа и почука на вратата.

Силиа смачка бележката. - Ще отида, за да им кажа да спрат да се занимават с мен. Да вървим.

- Няма ли да отидеш?

Силиа и Розан тъкмо щяха да излизат, когато принцесата видя бележката пред прага. Тя я прочете и извъртя очи. - Почва се.

Афсол дойде до вилата на Силиа и остави бележката под вратата.

- Добре, добре, няма да споря. - сви рамене Розан.

- Ако всичко мине добре, ще означава, че и аз съм добре. Ако не, тогава ще потърся Матилда. - въздъхна Силиа. Трябваше да направи саможертви, ако искаше да поднови отношенията си с Крисчън и да прекарва повече време с не…

- Така е, но... наистина ли си заслужава да се хвърлиш в нещо неподготвена? По-добре първо поговори с тази Матилда.

- Да, но ако не си забелязала, имам още конкуренция. Тая Алиса също иска да поднови отношенията си с него.

Розан едва потисна порива да повърне. Как изобщо не беше разбрала, че има нещо нередно? - Права си, не исках да знам. - прокашля се жената. - Сигурна ли си, че днес искаш да поканиш Крисчън? Не избързваш ли?

- Не искаш да знаеш. Помня, че на единия ти рожден ден Каво ти беше подарил буркан с конска плюнка... изглежда не си го хвърлила. Намерих го в замъка сред някакви боклуци. Малко във вечерята ти и чудеса. На мен също така…

Розан беше сащисана. Изобщо не бе разбрала как косата ѝ бе пораснала обратно. - Ще ми кажеш ли какво точно направи?

- Дано не. - изсумтя Силиа и се върна обратно във вилата си. Кога щяха да спрат да я занимават с това?

Елвира тежко въздъхна. Отношенията ѝ със Силиа никога не са били такива. - Още веднъж искрено се извинявам. Ще се видим отново. - изрече жената и реши да си върви.

- Все едно. - махна с ръка Силиа. - Не възнамерявам да поправям отношенията си с когото и да е от вас, няма особен смисъл. Ако си приключила с това, може да си вървиш.

- Наистина не съм искала да стане така. - изрече Елвира. - Не казвам да ми простиш веднага, изобщо не го очаквам. Дойдох да се извиня и да кажа, че не бях права. Съжалявам за всичко, което се случи, както и за начина, по…

- За бога, Елвира, ти чуваш ли се? - повиши тон принцесата. - Нямала представа как да постъпи. Можеше по всяко време да дойдеш и да разговаряш с мен. Не се оправдавай, че без да искаш си ме игнорирала като бях на всяко е…

- Знам и съжалявам, че така се получи. Не съм искала нарочно да те игнорирам. Просто нямах представа как да постъпя.

Силиа се изсмя. - Кое те кара да мислиш, че желая да водя какъвто и да е разговор с теб? - вирна вежда принцесата. - Закъсняла си, драга. Този разговор трябваше да искаш да го водим след онова парти, на което Аша и Силас…

Елвира сви устни. - Искам да поговорим. За всичко, което стана.