Търсене
148 поста в „Замъкът на графиня Катрин Таргариен“
Лесли дойде да остави съобщение до този дом. "Силиа беше убита. Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."
Катрин се изненада от късмета си или по-скоро липсата на такъв. Момичето беше заложило 300 000, а спечели едва 210 000 злато. Тази седмица явно нямаше да ѝ върви.
Катрин се върна от казиното. Беше похарчила 570 000 злато, но поне си тръгна с печалба от 1 290 000. Чистата ѝ печалба беше 720 000 злато, това беше добре.
Катрин се прибра в дома си след като беше излязла до казиното. Беше изгубила триста хиляди, и спечели едва сто и петдесет.
Силиа въздъхна и се върна обратно в замъка. Трябваше утре да поговори с Катрин.
- Остава само да се възстановя. - отвърна Дейвид. - Погрижи се за нея. Изглежда твърде спокойна за някой изживял похищение. Мъжът пожела лека вечер на Силиа и се отправи към замъка си. За пръв път от много години насам щ…
- Ти добре ли си? - попита Силиа и забеляза, че е има зараснали рани.
Катрин кимна. Наистина искаше да махне тази нощница и да си вземе дълъг душ. Толкова дни сред подобна мизерия ѝ се отразяваха. - Още веднъж благодаря! Никога няма да мога да ти се отплатя! Тя тръгна към замъка си, а Роза…
- Бях длъжен. Той нямаше право да те въвлича в нещо, което не е твое. - отвърна Дейвид. - След като се уверих, че си добре със собствените си очи, предлагам всички да си починем. Най-вече ти.
Катрин се отдръпна от Силиа и се обърна към Дейвид. - Благодаря, че рискува живота си, за да спасиш моя.
- Да. - отвърна Дейвид. - Мъртъв е.
Силиа отвърна на прегръдката ѝ. - Радвам се да узная, че си добре. - изрече тя и погледна към Дейвид. - Иан се е свързал с теб?
Катрин и Дейвид дойдоха до дома на момичето. Завариха Силиа и Розан в двора. Тя се втурна към Силиа и я прегърна. - Добре съм. - изрече тя. - Дейвид ме спаси.
Силиа побърза да облече първото, което напипа в гардероба. Тоя Иан постъпваше точно като Конър едно време. Принцесата можеше само да се надява проклетникът да не посегне отново на Катрин. Момичето не заслужаваше нищо от …
Розан тежко въздъхна. След като Силиа осъзна, че Катрин я няма, наемната убийца поклати глава. - Мисля, че я е отвлякъл. - изрече жената. Нямаше друга възможност в момента. - Облечи се, трябва да я потърсим.
- Да. - изрече Силиа, докато бързаше да се качи на горния етаж. - Упои ме, каза че е дошъл да види Катрин. Дано нищо не ѝ е сторил.
Очите на Розан се разшириха от ужас, но бързо се овладя. - Ти добре ли си?
Силиа най-сетне се разбуди. Усещаше ужасно главоболие, тоя Иан явно беше прекалил с дозата. Принцесата осъзна, че е в друга стая и побърза да излезе. Трябваше да се преоблече и да намери Розан. Докато вървеше към стаята …
Розан бе взела първия кораб към Еритос, след което веднага се отправи към замъка на Силиа. Жената се изненада, когато не видя принцесата в стаята им. Катрин също я нямаше. - Силиа? - провикваше се жената из коридорите. Р…
- Чудесно. - изрече Иан. Той покри Катрин с чаршафа и я преметна на рамо, след което излезе от стаята ѝ и затвори вратата. Трябваше внимателно да напусне замъка. С тихи стъпки се отправи към изхода, след което затвори и …
Катрин ужасно се притесни. Какво беше сторил този мъж със Силиа? Момичето вдиша от веществото и скоро затвори очи.
Иан побърза да постави кърпичката върху устата и носа ѝ. - По-добре не го прави. - изрече мъжът. - Милата ти приятелка оказа съпротива, ти поне недей.
Усетила, че нещо я докосва, Катрин се разбуди. Очите ѝ се разшириха от ужас, когато видя Иан надвесен над нея. Това кошмар ли беше? Момичето тръгна да пищи.
- Най-сетне. - изсумтя Иан и преметна жената през рамо. Реши да я остави в първата отключена стая. След като откри такава, той я напъха вътре и затвори вратата. Сега трябваше да обиколи замъка, за да намери Катрин. Обика…
Силите вече напускаха Силиа. Все повече ѝ се доспиваше. Явно този мъж беше въпросният Иан. Принцесата се отпусна и накрая изгуби съзнание.
