Търсене

Нана също реши да се прибира. Онази Силиа наистина беше доста тъпа. Щеше да използва новата ѝ зависимост срещу нея несъмнено в бъдеще.

Арус въздъхна, виждайки как Крис си тръгва сам и подкани Далия да го последва. Горката Силиа, надяваше се да успее да се отърве от опиума, този път завинаги.

Лилит извъртя очи. Тя се телепортира обратно в имението на Арус.

- Мхм. - кимна утвърдително с глава мъжът. - Точно както и твоята сродна душа конярят казва, несъмнено сте тип-топ. - подигра се отново той, сетне се запъти към пристанището. Предпочиташе да чака в кораба, отколкото да п…

"Не.", категорично отвърна Лилит. "Аз съм си съвсем добре. Никога обаче не можем да кажем същото за госпожицата."

- Едното няма нищо общо с другото, опасявам се. Не е ли възможно и двете да имате нужда от помощ?

Катрин реши да си върви. Нямаше смисъл да остава и да слуша тези хора още.

"За пореден път изглежда, че не съм аз тази, която има нужда от лечение на менталните си проблеми. Аз такива нямам, за разлика от любимата ти госпожица Дърво."

- За пореден път ще те посъветвам да потърсиш лечение за менталните си проблеми, не само заради мен, а заради останалите клетници, на които им се налага да комуникират с теб по някакъв повод. - невъзмутимо отвърна Крисчъ…

Лилит въздъхна. "Това беше задача за събитието.", изрече жената. "Голяма работа."

- А странното ти поведение в таверната наскоро? - повдигна вежда Крисчън.

Елвира нямаше намерение да слуша тези глупости повече. Трябваше тези дни да посети Силиа и да разбере какво я бе прихванало отново. Тя пожела лека вечер на Катрин и си тръгна.

"Честно казано, не разбирам какво ми има на светлината. Нищо не съм ти направила.", отвърна Лилит.

- Правилно, но човек би сметнал, че след като ти имаш интерес към мен, би следвало да желаеш да представиш себе си в по-добра светлина. - подигравателно отвърна Крисчън. - Изглежда ти не си на това мнение.

Сандреа реши да се прибира. Надяваше се Афсол да не си е излял гнева върху Силиа, докато е в това състояние, тя нищо нямаше да разбере. Нямаше и представа какво щеше да се случва от тук нататък, но бе наистина разочарова…

"И за себе си бих ти говорила, но ти не се интересуваш от мен.", намръщи се Лилит.

- Разбира се. Ти ми говориш повече за нея и Нана, отколкото за себе си. - усмихна се Крисчън.

"Добре, започнал си да го осъзнаваш.", изрече Лилит. "За Силиа говорех."

- В зависимост от това кого ще попиташ, предполагам ще получиш различен отговор по въпроса коя е "сегашната" ми жена. - отвърна Крисчън. - Истината обаче е, че няма такава.

Каво яко пуши на макс и са търкаля на земята ама кончо и Курвито го зеха и напрайха мощното прибиране.

Евдемия реши да се прибира. Тя не пожела лека вечер на никого. Не можеше да повярва, че Силиа отново е започнала да взима опиум. Можеше само да се надява да се подложи на лечение, макар че не виждаше имаше ли смисъл, ако…

Лилит доближи Крисчън. "Аз като ти казвам, че отдавна настана време да си намериш друга. Сегашната ти жена отново е изплискала легена."

Дейвид реши да си върви. Тези животни очевидно бяха способни да побъркат всеки. Той пожела лека вечер на който бе останал и си тръгна.

Серена не можеше да повярва на очите си. Смяташе, че Силиа вече не взима опиум, не знаеше защо отново е почнала, след прогреса, който имаше. Не разбираше защо го бе захвърлила просто така. Момичето вяло пожела лека вечер…

Юки беше доста доволна от видяното. Онази идиотка Силиа заслужаваше всичко, което ѝ се случва, а на лисицата дори не ѝ се налагаше лично да се занимава повече с нея. Тя допи амброзията си, след което си тръгна, преди Нан…