Партито на Катрин

Нана се обърна към Лилит.
- Тази съвсем полудя. - тихо констатира лисицата.

Силиа нямаше представа за какво говореха. 
- Пиене? - изрече тя и погледът ѝ блуждаеше някъде зад Арус. - Пих ли тази вечер?

Арус започна да разбира какво се е случило и изражението му придоби разочарован вид. Търговецът въздъхна тежко.
- Силиа, наистина ли си стигнала отново до там? - изрече той по-скоро на себе си.

Лилит се засмя.
"Изглежда."

Силиа нямаше представа какво точно я пита Арус.
- Никъде не съм отишла, глупчо. - засмя се тя. - Тук съм.

Крисчън също разбра, че Силиа не беше под влиянието на алкохол. Да ѝ задават въпроси точно в този момент обаче щеше да бъде безполезно. Внезапно вида на Елвира определено не беше повече темата на вечерта, мъжът се приближи до чернокосата жена.
- Със Силиа сте доста близки, знаеше ли, че отново взима опиум? - попита той.

Афсол не можеше да повярва нито на очите си, нито на ушите си. Принцът забеляза бутилката с вино и побърза да я вземе в ръце. Помириса я и успя да подуши и опиума. Не знаеше какво да каже. 

Далия също разпозна случващото се. Разбира се, това беше съвсем нормално. Жената се изсмя.
- Аз казах ли ви, че това рано или късно ще се случи. - на висок глас изрече тя. - Тогава ме укорихте, но ето, всичко се случва точно, както казах.

Елвира се обърна към Крисчън.
- Какви глупости говориш? Няма начин да взима. - отвърна тихо маркизата, но гледката пред нея говореше съвсем друго.

Афсол се обърна към Елвира.
- Точно това е взела. - поклати разочаровано глава принцът. - В бутилката има. 

Арус не знаеше какво количество е успяла да изпие Силиа, но побърза да налее чаша вода, сетне я подаде на момичето.
- Нали каза, че искаш да спиш с мен? Първо изпий това. - усмихна се чаровно той. Нямаше смисъл да се опитва да води истински разговор с нея, докато не изтечеше влиянието на опиума.

Крисчън наклони глава встрани.
- Затова ли беше цялата история с острова? - присви очи той.

Силиа взе чашата и някак разочаровано я разгледа.
- Дори не е абсент. - изрече тя и изля водата върху тревата. - Можеш повече от това. 

Каво са сети че една трева имаши до лудницата и прати кончито и Курвито да копат те дояздиха и Каво пуши яко тревата и са кефи на макс до дупка и той.

Арус изцъка с език и наля нова чаша с вода, този път обхващайки врата на Силиа с едната си ръка, подавайки чашата пред устните ѝ с другата. 
- Този път вече е абсент. Истински добро качество. - излъга той. 

Афсол нямаше представа какво да каже.
- Силно се надявам да не е това. - измърмори под нос.
Шокът бе преминал и сега гняв започваше да се надига в гърдите му. Не можеше да разбере защо Силиа постъпва толкова безотговорно отново. Той се доближи до нея и я стисна за ръката.
- Прибираме се. 

- А сега вярвате ли ми? - саркастично подметна Далия. - Аз отдавна ви предупредих за това момиче. Способна е на всичко. 

Силиа дори не успя да отпие. 
- Потърси ме след седем-осем дни. - изрече тя към Арус и му изпрати въздушна целувка, докато Афсол я дърпаше към замъка си. 

Аша трудно щеше да скрие усмивката си, затова реши да отпие от виното си. Не беше съвсем реакцията, която очакваше, но проклетницата Силиа се бе изложила.

Нана въздъхна.
- И какво беше сега това?! Тази нормална ли е?! - лисицата не знаеше твърде много за историята на Силиа с опиума от преди.