Партито на Катрин

Нана се обърна към Лилит.
- Тази съвсем полудя. - тихо констатира лисицата. [AI=https://i.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p16.png]

Силиа нямаше представа за какво говореха. 
- Пиене? - изрече тя и погледът ѝ блуждаеше някъде зад Арус. - Пих ли тази вечер? [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

Арус започна да разбира какво се е случило и изражението му придоби разочарован вид. Търговецът въздъхна тежко.
- Силиа, наистина ли си стигнала отново до там? - изрече той по-скоро на себе си.

Лилит се засмя.
"Изглежда." [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

Силиа нямаше представа какво точно я пита Арус.
- Никъде не съм отишла, глупчо. - засмя се тя. - Тук съм. [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

Крисчън също разбра, че Силиа не беше под влиянието на алкохол. Да ѝ задават въпроси точно в този момент обаче щеше да бъде безполезно. Внезапно вида на Елвира определено не беше повече темата на вечерта, мъжът се приближи до чернокосата жена.
- Със Силиа сте доста близки, знаеше ли, че отново взима опиум? - попита той.

Афсол не можеше да повярва нито на очите си, нито на ушите си. Принцът забеляза бутилката с вино и побърза да я вземе в ръце. Помириса я и успя да подуши и опиума. Не знаеше какво да каже. 

Далия също разпозна случващото се. Разбира се, това беше съвсем нормално. Жената се изсмя.
- Аз казах ли ви, че това рано или късно ще се случи. - на висок глас изрече тя. - Тогава ме укорихте, но ето, всичко се случва точно, както казах.

Елвира се обърна към Крисчън.
- Какви глупости говориш? Няма начин да взима. - отвърна тихо маркизата, но гледката пред нея говореше съвсем друго. [AI=https://i.postimg.cc/Yqkfb81C/ijiojo.jpg]

Афсол се обърна към Елвира.
- Точно това е взела. - поклати разочаровано глава принцът. - В бутилката има. 

Арус не знаеше какво количество е успяла да изпие Силиа, но побърза да налее чаша вода, сетне я подаде на момичето.
- Нали каза, че искаш да спиш с мен? Първо изпий това. - усмихна се чаровно той. Нямаше смисъл да се опитва да води истински разговор с нея, докато не изтечеше влиянието на опиума.

Крисчън наклони глава встрани.
- Затова ли беше цялата история с острова? - присви очи той.

Силиа взе чашата и някак разочаровано я разгледа.
- Дори не е абсент. - изрече тя и изля водата върху тревата. - Можеш повече от това.  [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

Каво са сети че една трева имаши до лудницата и прати кончито и Курвито да копат те дояздиха и Каво пуши яко тревата и са кефи на макс до дупка и той.

Арус изцъка с език и наля нова чаша с вода, този път обхващайки врата на Силиа с едната си ръка, подавайки чашата пред устните ѝ с другата. 
- Този път вече е абсент. Истински добро качество. - излъга той. 

Афсол нямаше представа какво да каже.
- Силно се надявам да не е това. - измърмори под нос.
Шокът бе преминал и сега гняв започваше да се надига в гърдите му. Не можеше да разбере защо Силиа постъпва толкова безотговорно отново. Той се доближи до нея и я стисна за ръката.
- Прибираме се. 

- А сега вярвате ли ми? - саркастично подметна Далия. - Аз отдавна ви предупредих за това момиче. Способна е на всичко. 

Силиа дори не успя да отпие. 
- Потърси ме след седем-осем дни. - изрече тя към Арус и му изпрати въздушна целувка, докато Афсол я дърпаше към замъка си.  [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

Аша трудно щеше да скрие усмивката си, затова реши да отпие от виното си. Не беше съвсем реакцията, която очакваше, но проклетницата Силиа се бе изложила.

Нана въздъхна.
- И какво беше сега това?! Тази нормална ли е?! - лисицата не знаеше твърде много за историята на Силиа с опиума от преди. [AI=https://i.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p16.png]