Партито на Катрин

Арус не знаеше какво количество е успяла да изпие Силиа, но побърза да налее чаша вода, сетне я подаде на момичето.
- Нали каза, че искаш да спиш с мен? Първо изпий това. - усмихна се чаровно той. Нямаше смисъл да се опитва да води истински разговор с нея, докато не изтечеше влиянието на опиума.

Крисчън наклони глава встрани.
- Затова ли беше цялата история с острова? - присви очи той.

Силиа взе чашата и някак разочаровано я разгледа.
- Дори не е абсент. - изрече тя и изля водата върху тревата. - Можеш повече от това. 

Каво са сети че една трева имаши до лудницата и прати кончито и Курвито да копат те дояздиха и Каво пуши яко тревата и са кефи на макс до дупка и той.

Арус изцъка с език и наля нова чаша с вода, този път обхващайки врата на Силиа с едната си ръка, подавайки чашата пред устните ѝ с другата. 
- Този път вече е абсент. Истински добро качество. - излъга той. 

Афсол нямаше представа какво да каже.
- Силно се надявам да не е това. - измърмори под нос.
Шокът бе преминал и сега гняв започваше да се надига в гърдите му. Не можеше да разбере защо Силиа постъпва толкова безотговорно отново. Той се доближи до нея и я стисна за ръката.
- Прибираме се. 

- А сега вярвате ли ми? - саркастично подметна Далия. - Аз отдавна ви предупредих за това момиче. Способна е на всичко. 

Силиа дори не успя да отпие. 
- Потърси ме след седем-осем дни. - изрече тя към Арус и му изпрати въздушна целувка, докато Афсол я дърпаше към замъка си. 

Аша трудно щеше да скрие усмивката си, затова реши да отпие от виното си. Не беше съвсем реакцията, която очакваше, но проклетницата Силиа се бе изложила.

Нана въздъхна.
- И какво беше сега това?! Тази нормална ли е?! - лисицата не знаеше твърде много за историята на Силиа с опиума от преди.

Катрин беше притеснена. Тя приближи Елвира.
- Нали се беше изчистила? Защо пак? 

"Под влияние на опиум е.", изсмя се Лилит и се обърна към останалите. "Аз като ви казвах, че отново взима." 

- Катрин, нямам представа какво да ти кажа. Не е споделяла, че взима, даже не виждам защо би го направила отново. - въздъхна маркизата. Изглежда нямаше да срещне човек, който да не посегне отново към опиати след като веднъж се е изчистил. - Наистина разочароващо.

Нана знаеше какво е опиум, но не беше взимала подобни неща, тъй като във Валдора използваха много по-силни опиати като феически прашец, от който също се беше измъкнала на косъм.
- Но защо би взимала подобни неща? Тази съвсем луда ли е? - възкликна невярващо лисицата.

Дейвид не искаше да омаловажава станалото със Силиа, но с тези животни всеки път, разбираше защо тя отново бе залитнала. Та те не я оставяха. Даже се учудваше как той самият не се бе поне пропил заради тях. 

- Позволете да ви помогна. - изсмя се злобно Далия. - Тази непоправима пикла би направила всичко за внимание, след като видя, че никой не се трогва особено от така инак скучната ѝ особа, е решила да започне отново да се дрогира, вероятно с надеждата, че сега всички ще я наобиколят и ще ѝ се молят да спре. Тя това цели всеки път - внимание. 

Лилит почеса брадичката си.
"Ако не се лъжа предният път беше заради Конър, който уби племенницата ѝ, защото тя не искаше да бъде с него. Сега наистина не знам.", сви рамене жената. 

- Ами по стечение на обстоятелствата бях свидетел и на това. - скръсти ръце Далия. - Предложих помощ на тъпата пикла с този проблем, тя нарочно ми отказа и предпочете да извърши куп глупости след това, за да събуди състраданието на останалите. Така и не разбра това момиче, че всеки път я очаква единствено това да стане за посмешище. 

Евдемия извъртя очи. Далия никога нямаше да пропусне възможност. 

Елвира извъртя очи. Тази жена наистина никога не пропускаше възможност. Нямаше намерение да се занимава и с нея. 

Сандреа изцъка с език. Знаеше си, че Силиа отново е започнала да злоупотребява. Ако беше настоявал повече тя да потърси помощ, може би нямаше да се стигне до тук. 

Нана не разбираше защо Силиа е прибягнала до подобни неща, нима смяташе, че наемният убиец ще я харесва повече така и ще ѝ подари къща? 

Елвира се доближи до Сандреа.
- Трябва да я изпратите да се лекува. 

Сандреа въздъхна.
- След бедствието, което ще предстои, когато изтрезнее, ще ѝ се наложи да се оправя сама. - изрече принцът. - Афсол беше ясен предният път. Не мисля, че ще ѝ помогне. 

Далия се изсмя.
- Да се лекува? Тя не би сторила подобно нещо, все пак ако вземе, че се получи, няма да може да създава още мелодрами. Тогава ще се наложи пак да търси кой да я отвлече. - присмя се жената.