Партито на Катрин

Арус се приближи до Крисчън.
- Мислиш ли, че бих имал шанс? - усмихна се той, хвърляйки поглед към Елвира. 

Аша почервеня от ярост.
- Аз поне не се опитвам да провокирам женен мъж.

- С мен - определено не. - саркастично отвърна Крисчън, отпивайки от виното си. - Ще се наложи да бъдеш по-конкретен, в противен случай не съм сигурен как да реагирам на този... интересен въпрос.

- А Елвира не се продава за армия и злато. - намеси се отново Силиа и отпи от виното си. 

Арус се плесна по челото.
- Имах предвид Елвира, естествено. Не виждаш ли колко ослепително изглежда днес? Разбира се, винаги съм отворен към идеята да ми споделиш лисичката си.

Елвира се засмя.
- Аз какво съм виновна, че мъ... съпругът ти, не може да си отлепи очите от мен? Няма да се обличам като монахиня само защото той не може да се държи, както трябва около други жени. Това изглежда като твой проблем. Изглежда бедната ти персона няма с какво да го привлича. 

- Елвира изглежда ослепително всеки път, тъжно е, че чак сега го забелязваш, приятелю. - отвърна Крисчън. - Не съм и особено сигурен защо питаш мен дали която и да било от двете би се съгласила да спи с теб, след като самите те са точно пред нас. - засмя се мъжът. 

Афсол се плесна по челото.
- За трети път ви моля да се спрете. - съвсем леко повиши тон, явно не го бяха чули. 

И Силиа тотално беше изгубила връзка с реалността. Бе дочула думи от страна на Арус и ѝ се стори като забавна идея. Тя остави шишето с виното и допи чашата си, след което доближи търговеца на роби.
- Аз ще спя с теб. - изрече тя и целуна устните му. 

Макар и в други обстоятелства да желаеше да чуе точно тези думи от устата на Силиа, уви, Арус я познаваше прекалено добре, за да знае, че в никой случай не бе сторила нещо подобно. С известно усилие той я отдръпна на безопасно разстояние от лицето си.
- Силиа, какво? - невярващо попита търговецът.

Крисчън не успя да сдържи смеха си и се изсмя с глас. Алкохолът вероятно бе дошъл в повече на горката Силиа.
- Силиа, имаш ли нужда от помощ с това? - той понечи да вземе шишето ѝ с вино. 

Далия се облещи. Тъпата пикла това ли беше измислила този път?! Жената не можеше да повярва на очите си, нито знаеше как да коментира видяното.

Принцесата се изсмя.
- Не разбирам защо гледаш... така. - изрече тя и споменът от преди малко вече се размиваше. - Какво казах, че ще правим? 

Арус не беше сигурен какво се случва.
- Силиа, не ми се стори, че изпи толкова много. - той погледна, беше само една бутилка вино. - Не си ли обикновено доста добра в пиенето?

Елвира беше учудена. Силиа побърка ли се? Ако това беше да накара Крисчън да я ревнува, не беше познала.
- Какво ѝ става? - тихо изрече тя. 

Нана се обърна към Лилит.
- Тази съвсем полудя. - тихо констатира лисицата.

Силиа нямаше представа за какво говореха. 
- Пиене? - изрече тя и погледът ѝ блуждаеше някъде зад Арус. - Пих ли тази вечер?

Арус започна да разбира какво се е случило и изражението му придоби разочарован вид. Търговецът въздъхна тежко.
- Силиа, наистина ли си стигнала отново до там? - изрече той по-скоро на себе си.

Лилит се засмя.
"Изглежда."

Силиа нямаше представа какво точно я пита Арус.
- Никъде не съм отишла, глупчо. - засмя се тя. - Тук съм.

Крисчън също разбра, че Силиа не беше под влиянието на алкохол. Да ѝ задават въпроси точно в този момент обаче щеше да бъде безполезно. Внезапно вида на Елвира определено не беше повече темата на вечерта, мъжът се приближи до чернокосата жена.
- Със Силиа сте доста близки, знаеше ли, че отново взима опиум? - попита той.

Афсол не можеше да повярва нито на очите си, нито на ушите си. Принцът забеляза бутилката с вино и побърза да я вземе в ръце. Помириса я и успя да подуши и опиума. Не знаеше какво да каже. 

Далия също разпозна случващото се. Разбира се, това беше съвсем нормално. Жената се изсмя.
- Аз казах ли ви, че това рано или късно ще се случи. - на висок глас изрече тя. - Тогава ме укорихте, но ето, всичко се случва точно, както казах.

Елвира се обърна към Крисчън.
- Какви глупости говориш? Няма начин да взима. - отвърна тихо маркизата, но гледката пред нея говореше съвсем друго.

Афсол се обърна към Елвира.
- Точно това е взела. - поклати разочаровано глава принцът. - В бутилката има.