Партито на Катрин

"Гледай, гледай. Ако не ти изскочат очите от само себе си, любимата ти дрипла със сигурност ще ти ги извади тая вечер.", помисли си Елвира и отпи от виното си. 

Арус едва не се задави с чашата си вино, наблюдавайки Елвира. Защо досега не беше забелязвал колко секси са повечето жени тук? Тези почти непрестанни студове и тази ширеща се беднотия само съсипваха пейзажа. Имаха толкова потенциал.

Нана въздъхна, спомняйки си за условията, в които побратимите и посестримите ѝ живееха във Валдора, заради онзи гнусен сатир. Надяваше се Лилит да казва истината.
- Няма да се учудя Силиа да е разпространила тези слухове за теб. - отвърна тя.

Аша бе забелязала опитите на Елвира, но реши да не ѝ обръща внимание. Вниманието ѝ беше насочено към Силиа, която кротко си пиеше виното. 

"Уви не. Започнаха да се въртят из Кросфайър Муунлайт.", въздъхна Лилит. "От Крисчън научих за тях, честно казано." 

- Разбира се, но не смяташ ли, че е подозрително? Ти не си сторила нищо-никому в Кросфайър Муунлайт. Как така изведнъж са се разпространили подобни неверни слухове по твой адрес? - лисицата изобщо не се интересуваше как. - Според мен има логика тя да стои зад това.

Катрин известно време наблюдаваше провокативното държание на Елвира. Тя не носеше подобни рокли, но ако носеше дали и Дейвид щеше да реагира така? Може би трябваше да пробва някой път.

Крисчън беше доволен, че все още не му се налагаше да води поредния си нелеп разговор с Лилит. Мъжът си наля чаша вино и отпи бавно, наслаждавайки се на спокойствието си.

"Уви, не мисля, че е тя. И за това няма толкова мозък.", изрече Лилит. "Тя е малко праволинейна." 

- Тя е доста странна, мен ако питаш. - скръсти ръце Нана. - Твърди, че е влюбена в Крисчън, но предпочита да се занимава с мен, отколкото с него. Ако не продължаваше да настоява, щях да си помисля, че вече аз съм целта ѝ и се опитва да ме нарани, защото знае, че не бих я погледнала. Би обяснило и защо постоянно ме обижда и твърди, че желае да съм мъртва. - навири нос лисицата.

Силиа започваше постепенно да губи реалността около себе си. Принцесата все още кротко пиеше виното си.   

Лилит се засмя.
"Съмнявам се точно това да е причината.", отвърна жената. "По-скоро е онова имение, което Крисчън ти е купил. Предполагам все още не може да отгатне защо точно." 

- Ти имаш ли такива рокли? - тихо попита Халон Евдемия.

- Наистина не съм сигурна какво не разбира. - скръсти ръце Нана. - Аз съм прекрасна, естествено, че ще получавам подаръци. 

- Не е нещо, в което бих се облякла. - отвърна Евдемия. - Не че не е красива, просто на мен не ми харесват подобни. Показват повече, отколкото би ми се искало. 

Каво са смя кат пумпал курвата рокли таквизи нямаши тя курвата напрао по гъзаре са явяваши на селяндурите да я помпят яко.

Елвира отпи от виното си и за кратко погледна Афсол. Вече даже не опитваше да скрие, че гледа цепката на роклята.
- Предполагам можеш да вземеш подобна за жена си.

Афсол се стъписа.
- Моля? - изрече той и побърза да отпие от уискито си, но се задави. - Не разбрах... 

Елвира самодоволно се усмихна.
- Ако не беше толкова зает да зяпаш където не трябва. - изкикоти се жената. - Казвам да вземеш на любимата си съпруга подобна. 

Аша побърза да се намеси.
- Благодаря, но нямам нужда да приличам на лека жена. 

Реалността се върна при Силиа.
- Че не си ли? - изрече принцесата. - Все пак... 

- Дами, моля ви, стига. - прекъсна я Афсол. Силиа бе разбрала за малката им тайна със Сандреа по ужасен начин, но нямаше нужда да го разгласява. - Не се карайте. 

Аша вътрешно кипеше от ярост. Тази щеше да види.
- Извинявам се за коментара си. - изрече принцесата. 

Елвира махна с ръка.
- Все едно. Не може да очакваш посредствеността да излезе от човек като нея. - отпи от виното си маркизата. 

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка.
- Просто спрете.